14 Apr 08  |  Други

      Великден и Коледа са най-празнуваните празници в страната ни. Ние от bTOURISM решихме да излезем на улицата и да си направим нещо като социологическо изследване. Около 60% от запитаните от нас ни казаха, че са или атеисти, или са колебливи във вярата си, но все пак празнуват Великден. Каква е причината този ден да бъде толкова тачен от всички народи, в които основна религия е християнството, е спорен въпрос и има много обяснения. Затова решихме да ви представим празникът абсолютно пълен. Една седмица преди Страстната седмица ще ви запознаем с делата и съдбините на Христос, като няма да четем Библията като Дявола. Защото тук няма място за колебания. И не защото ви караме да не мислите и да приемате всичко безрезервно, а защото историята на Христос е история на саможертва, която в 21 век липсва. Защото основното послание стои много над идеята да се съмняваме, и не на последно място, това послание ни е повече от нужно сега. Приближава Великден, а с него всеки от вас има шанс да се замисли над поведението си и да изгони лошото от себе си. Нека поне тези две седмици да бъдем малко по-добри, колкото и тривиално да звучи това послание.

Велики понеделник е точно след една седмица. Тоест, другият понеделник. Апостолите Матей, Марко и Лука ни дават сведения за делата на Христос една седмица преди да бъде разпънат на кръста. Всъщност, лично за мен, Велики понеделник трябва да е ден, който ние, миряните, трябва да повтаряме сега на църквата. Според Евнагелията тогава Христос влиза в храма господен в Йерусалим и гони тамошните търговци, защото храмът е място за молитва към Бога, а не тържище. Едно от най-великите дела на Спасителя. Не за друго, а защото точно тук си проличава човешката намеса при интрепретирането на религията. Човек е глупаво животно, защото е изтъкан от суеверия. Човек е хитро животно, защото много отдавна е намерил начин да печели на гърба на суеверните. Хрситиянството няма нищо общо с продажбата. Доказва ни го самият Христос. Защото той е син на Господ и всички на земята, освен него, дори учениците му, не могат да се похвалят, че могат да пренебрегнат човешките си искания и суета. Ние не казваме, че в момента нашите владици и патриарси не са вярващи. Далеч сме от подобна атеистична мисъл, но смятаме, че търговията, която се осъществява сега по големите ни манастири и църкви е присъща за търговията отпреди 2000 години. А самата църква трябва да се издържа дарения, дори ако искате държавата да сложи данък “религия”. Гнусно е да ти вземат пари за сватбата в “Александър Невски”, а в някоя малка църква да не ти вземат. Като е по-голям храмът какво? По-близко си до Господ? По-лесно ще получиш неговата благословия? Христос, с целия си земен живот и с извършеното по време на Велики понеделник, ни доказва обратното. Няма значение колко пари даваш за кръщенето на сина си, важно е да е кръстен, а самият процес да бъде извършен с чиста вяра. Защото едиснтвеният разменен инструмент, който може да ти осигури правдив задгробен живот, е сърцето. Господ и Христос са далеч от идеята за дълбочината и големината на вътрешния джоб на сакото.

Ние не пропагандираме да сте бедни, за да изглежадте в очите ни праведни. Едва ли самият Христос някога е искал някой човек да бъде беден. Праведността се съдържа единствено в чистота на усещанията. А плащането на 50 евро за сватба в Руската църква в Шипка е двуличие и няма нищо общо с християнските ценности и морал. Защото Апостол Марко ни припомня думите на Христос и казва: “38. И думаше им в поучението Си: пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата,;
39. предни седалища в синагогите и първи места по гощавките.;
40. Тия, които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят, ще получат най-тежка присъда.”

Първият ден от седмицата преди да бъде разпънат Христос е свързан с началото на края на дните му в Йерусалим, а в последствие и на земята въобще. С този първи ден поученията му все повече и повече засилват напрежението между него и хората, а изводът от делото му тогава е повече от ясен. Вяра не се продава, нито срещу пари, нито срещу други облаги. Вяра се дава, защото май била нужна на всеки. А ако не сте изпитвали нужда от нея досега, значи сте щастливци, но все някога ще дойде моментът, когато ще почукате на вратата й.

Пак повтарям, не давам съвети на никой да бъде вярващ, не казвам на никой по какъв начин трябва да вярва. Излагаме историите на Христос от Страстната седмица, а вие ще прецените какво казват те и правилно ли е в 21 век да пропагандрираме подобен морал. А ако се питате дали самите ние сме вярващи, от следващия понделник надълго и нашироко, но увлекателно, ще ви поднесем и нашите истории от нашите си страстни седмици и дни.