English  |  Hrvatski лимони на масата  |  www.nextbgtrip.com
Онлайн списание за туризъм и култура
МЕНЮ

ЛИМОНИ НА МАСАТА

bTOURISM ПРЕДСТАВЯ

bХОБИ

VERSUS

ВХОД
Потребителско име: Парола:
регистрация забравена парола



рейтинг   общо гласували: 0

След 100 години

За да гласувате трябва

да иамте вкючени cookies

Светът след 100 години и трябва ли да се страхуваме наистина от генно модифицираните храни

11 Apr 08  |  Други

      Един приятел преди време ми беше казал, че високите технологии остарявали с около хиляда пъти по-бързо жените. Само преди около десетина години гледахме филми на бъдещето с извънземни, като форма и дизайн, коли, с телефони със сателитна връзка, при който хората се гледат докато си говорят. Четяхме за чипове, които са носители на огромни гигабайти информация. Така, докато си мислехме, че някой ден нашите внуци ще живеят по този начин, започнахме масово да си комуникираме със скайп. В момента на пазара излизат ай-поди, които са с повече хард, отколкото личния ми компютър. Все повече и повече настъпва времето на изцяло интернет телевизията. В Англия разработват лична телевизия за всеки, в която чрез едно устройство и компютър потребителят ще може да избира какво, кога и как да гледа, без да бара дистанционното.

Стигнахме до там, че всичко, което ни изглеждаше твърде футуристично се превърна в реалност. Реалност, която ние възприехме във всекидневието си и някак я пропуснахме. Само няколко години преди това се възхищавахме на нещата, които ни се случват сега, а в момента не им обръщаме това внимание, което сме мислили, че ще им отделяли.

Осми април беше ден за борба с генно-модифицираните храни.
Генно модифицираните храни
. Ние прилежно ви обърнахме внимание на проблема с храните в България. Но все пак аз защитавам учените като д-р Мичурин, както навремето са защитавали хората разцепели ядрото на атома и създали атомната бомба. С този темп на потребление, с който в момента човечеството консумира природните блага, освен че ще се наложи масово да ядем генно-модифицирани храни, ще се наложи да си създадем и още много изкуствени неща. Даже въздух!

От тази гледна точка, каква прогноза можем да направим за бъдещето, как ще предполагаме, че ще изглежда светът след сто години. Прословутите летящи коли едва ли звучат толкова утопично. Даже никак, сигурен съм, че докато пиша този материал някой в момента ги разработва. Японците, или южнокорейците, най-вероятно ще вкарат телефоните, с терабайти информация, като импланти в ушите ни. Може да си закачаме и някое друго чипче в зъбите. Това, кеото се случваше в „Специален доклад” на Спилбърг, въобще не изглежда илюзорно. Имам предвид момента с очите, тоест, засиането на зеницата и индивидуално обслужване спрямо нея. Каквото и да кажем вече звучи реалистично. Напоследък, не говоря за бъдещето, храната започна да излиза и под формата на хапчета. Все пак има една сфера, в която не можем да бъдем категорични какво ще се случи.

Културата! Ние сме списание за туризъм и култура, особено за второто, което много често се намесва в първото. Освен това, искаме да бъдем българи и да пишем само за България. След като ни категоризирате като българи ни наречете каквито си искате. Ще се опитаме кратко да видим как се движи българската култура в последните 30 години и ще се помъчим да предвидим към къде ще поеме тя... след сто години. Не съм културовед, но съм потребител... на всичко, което се чете, гледа или слуша. Истината е ясна – Честита свобода на словото. След като й направихме дебют в демократичната ни Република, веднага извършихме и бенефиса. Погребахме го в новата Република, има няма, две години след заветната 1989 година. Комунизмът, падането на всякакви бариери, идването на свободата на словото и мисълта, всички тези неща не доведоха до шедьовъра, за който бяхме убедени, че ще се случи. Наличието на бариера, на преграда, даваше предпоставки за създаването на много по-качествена култура. Наречете я култура на бунта, култура, когато човек можеше повече от всякога да изяви себе си като същество с ценности. Това не важи само за България, дори много повече за света от края на 60-те и началото на 70-те. Истина е, че дори на световно ниво не получихме шедьовъра, който очаквахме. Тоест, очаквахме хиляди, стотици шедьоври. Чакахме творци, десетки хиляди творци от цял свят, който трябваше да бъдат оценени без цензура. Чакахме всеки да има свобода да променя света. Какво обаче дойде? Какво дойде, въпреки че в София театрални салони са препълнени все повече и повече, какво дойде, въпреки че българското кино е в голямо развитие. Дойде анти-култура. Такава, каквото спокойно можем да наречем – Качествен контрол на кретенизма.
Порно
В момента израстват риалити поколения. Възпитани и закърмени с идиотията на социалната реалност. А тази реалност е вулгарна, тя представлява една всеобща содомия, в която стана така, че чаканият творец да прилича на умопобъркан. На всеки пети порно сайт се пада по един с „нормално” съдържание. Аз съм потребител на порно култура, не ме е срам да го кажа. Освен от изследователски интерес я следя и заради кеф. Порно културата е култура на унижението, на гаврата. Има нещо като мода. Която периодично се сменя, а всичко върви от все по-голямо, до по-голямо унижение. Сигурен съм, че бащите ни, ако видят какво гледаме сега биха повърнали. Социалната антиутопия, която виждаме във филми като „Бразилия” е напът да стане факт. Светът върви към все по-голяма и по-голяма суровост и шизофрения, а България въобще не прави изключение. Тъпо е сега да ви разправям и аз за насилието в училище, за вредата от псведо иконата Азис, поне не искам да звуча като професор Вучков.
Професор Юлиан Вучков
Но и ние намираме нещо куцо в цялата кретения на социалната вулгарност. Не забранявайте представления като „Монолози за вагината”, това е изкуството, което чакахме с падането на бариерата. Трябва да го има. Не забранявайте гонзо-журналистиката и никога, абсолютно никога, не казвайте, че социалният хумор на Теди Москов и „Улицата” е тъп. Защото това сте вие, това сме ние. Първото кредит поколение, което „тегли и внася, тегли и внася”. А за какво? За плазмен телевизор и „Не шоуто на Нед”. Трябва да отричате предавания като „Сделка или не”, а не пост-порн модернизма на Ани Спрингъл, който бъка от изкуство повече отколкото ТВ2, Нова и БТВ някога си мислят, че ще имат.

На фона на всичко това, което се случи, прогнозата ни е ясна. Далеч не трябва да се страхуваме от генните модификации. Според мен, ако нещата вървят така, след сто години в парайм тайма на големите телевизии ще гледаме порно риалити. Но не просто секс, а извращения. Ще стане така, че Азис далеч няма да е колоритен, за да бъде звезда, кретенията трябва да бъде умножена по сто. Ще стане така, че професия проститутка ще е нещо престижно, но не базирайки се на 40-те закона на Ани Спрингъл. Ще стане така, че всеки ден ще разпъваме по някой Христос, а продължителността на живота ще е не повече от 25 години.

Не храните са тези, от които трябва да се страхуваме в бъдещето.


Христо Кабаджов


коментирай


nextBGtrip.com

Warning: include(hotels/switch_city.php) [function.include]: failed to open stream: No such file or directory in /home/dablaze/public_html/footer_func.php on line 664

Warning: include() [function.include]: Failed opening 'hotels/switch_city.php' for inclusion (include_path='/usr/local/php4/lib/php:.:/usr/lib/php:/usr/local/lib/php') in /home/dablaze/public_html/footer_func.php on line 664
Места за отсядане в

21

още...


Warning: include(hotels/switch_city.php) [function.include]: failed to open stream: No such file or directory in /home/dablaze/public_html/footer_func.php on line 720

Warning: include() [function.include]: Failed opening 'hotels/switch_city.php' for inclusion (include_path='/usr/local/php4/lib/php:.:/usr/lib/php:/usr/local/lib/php') in /home/dablaze/public_html/footer_func.php on line 720
Места за отсядане в

21

още...

Места за отсядане в цяла България от

nextBGtrip.com



Виж още...