08 Apr 08  |  Празници

      В Русия ги гонели, ако нямат постоянна работа, в Италия ги принуждавали да не се застояват на едно място повече от няколко месеца, с което стимулират и без това чергарския им нрав. Гетата в Словения са доста по-страшни от нашите, в Румъния са определяни за истинска напаст. В България циганите, мангалите, сачовете, ромовете, мангасарите са определяни за паразит, който се всмуква в обществото. Те са най-честият пациент на Републиката. Буквално! Родилните отделения са пълни с млади момичета от техния етнос, а всички те се изсипват в купом, когато бащата си нарани пръста на банцига.

Честит осми април на всички роми, ще поздравя и циганите, за да не се чувства никой обиден. Днес е международен ден на циганите, празник на една от най-големите малцинствени групи в света. Впрочем, според българската конституция, за да бъде определен даден етнос за малцинство в една държава, то той трябва да има друга държава извън пределите на тази, която играе ролята на гостоприемник. Но нали им простихме сметките за тока, простихме им и водата (без асоциации с група Хиподил), що да не си затворим очите и затова че си нямат държава.

Приятели мангали, простете ни, че ви честитим Осми април. Простете ни, че не се сетихме за вас по време на Банго, простете ни, ако не пишем за вас по време на Мая, Маета. Ще се опитаме да не ви забравим поне тогава. Честитим ви сега, защото се страхуваме от Българския хелзинкски комитет. Смятаме тази организация за деструктивна, но все пак трябва да се съобразяваме с нея. Съжалявам, мразя да честитя изкуствени политически празници, които уж работили за по-качествена еманципация. Не поздравих жените както трябва за осми март, не смятам да го правя и с вас. Но за Гергьовден имам намерение повече да се постарая. Обичам оркестър “Карандила”, обичам Иво Папазов, обичам музикалния ви дух, обичам ви фолклора. Обичам циганската романтика, приказките и песните. Обичам ви веселия нрав. Обичам ви химна – Джелем, джелем – велика песен. Обичам когато комици ви имитират. Като дете имах един приятел Аско, даже и него го обичам. Много харесвам съседа Илиаз, който си мисли, че е турчин и вика на вас – мангали прости. Просто на него не му е дошъл на вратата някой цигански Паисий, който да го хлопне по главата. И точно като се замислих, че аз нямам нищо против циганите и се усетих къде е проблемът с вас. Защо, мама му стара, хората ви мразят, освен когато ви гледат във филм на Костурица. Мразят ви заради осми април, мразят ви заради симпозиумите. Всъщност, мразят ви защото все по-малко и по-малко сте цигани. Убивате ромската романтика в самите себе си и се превръщате в нетипичен образ. Аз много ви харесвам като музиканти. Единственото, за което апелирам, е да се махнат всички евтини циганки проститутки от гарите. Други не мразя!

С горенаписаното искам да кажа следното – намерете си накрая мястото! Не може да бъдете крадци, сутеньори, музиканти, безработни и носители на всякакви венерически болести и в същото време да искате да сте и образовани, да сте политици, че и филмови режисьори. Не е честно спрямо нас – мнозинството. Искам отсега да кажа и на всеки мангал – не съм задължен и няма да ви строя училища. Няма да ви пиша учебниците и ще закарам на съд в Страсбург всеки мангасар, който не си плаща тока, а после обвинява мен за несгодите си. Аз, мургави ми братко, към теб не съм задължен с нищо, при положение, че нямам нищо против да храня изоставените ти деца по домовете. Направете така, че ние да знаем какви сте точно и тогава можем да се заемем дори и с плащането на сметките ви. Ако искате да сте акробати и музиканти, ако искате да ни веселите с нрава си, да ни гадаете и да ни давате малко от сладкия си характер, тогава лично ще напиша проектозакон, според който трябва да се въведе данък “мангал”. Ако искате да се учите, да работите, да заемате висши постове и да се развивате, тогава го правете както аз. С много зор и яко стискане на зъби. Никой не ми плаща квартирата, плащайте си вие вашата и никой няма да се сърди, ако после се оплаквате и хленчите до каквито ви скимне комитети.

Редно е да призная нещо, смятам, че изкуството е генетично заложено в циганите. Този път няма да споменавам музика, а ще се спра на доскорошната изложба на деца ромчета фотографи, която беше представена в Червената къща и СУ “Климент Охридски”.

Отново – честит ви празник, братя мангали. Пожелавам ви от следващата година да сте решили точно какви искате да бъдете. Лично аз си искам старите цигани. Ония дето скачат и правят мамунджулъци, ония дето крадат по малко, ония дето стават за супер търговци. Не ви искам министри, защото ще загубя завинаги закачливата ви усмивка и характерното ви поклащане на глава. Не искам да губя кръшния ви танц. Ако всичко това изчезне, ми тогава, какви мангали ще сте вие – никви. Догодина ще ви попитам какво сте решили и да знаете, че както и да поемете отсега нататък, ще застана зад решението ви. Но да бъде твърдо и за последно.

Между другото, даже съм изпитвал и циганска любов.
Основната снимка е от фотоизложбата "Погледи на деца"