23 Mar 08  |  Други

      Предколониалните племена в Африка са пример за един от най-хитрите способи за запазване на някакъв вид тоталитарна власт. При повечето от тях властта е съсредоточена в ръцете на няколко човека. Вождове, жреци и някой министър на отбраната. Обикновените хора от племето са им под пълен контрол. Векове наред този тип управление се запазва, въпреки че е политика на диктатура. Каква е една от причините там да няма една ранна Велика африканска революция? Каква е причината африканците и до днес да са дотолкова научени на робство и защо тази линия им се предава по силата на народопсихология толкова много векове? Един от способите на управниците е елементарен, но много вървежен. Те позволяват на поданиците си няколко пъти на година да извършват чисто политически ритуали. Разиграва се проста сценка, в която обикновените хора ритуално наказват по някакъв начин властта. Убива се Главния, погребва се, подиграват се с него, както и с приближените му. В тези няколко ритуала на година, които влизат в традиционния им обреден календар, властта се предава върху населението, което няма политически функции. Колко по-глупави са атиняните с техните форуми и народни съдилища, колко по-глупави са обикновените тирани, които са си просто тирани! Тези ритуали на Черния континент са равнозначни на сегашните учителски стачки, на падането на комунизма и движенията на запад характерни за 1968 година. Само че разликата при тях е, че протестът на гражданите остава само в рамките на обреда. Тоест, той няма реални политически измерения и не води до промяна на статуквото. Идеята на братя Уашовски за Избрания, който е избран само за да презареди матрицата е стара и примитивна. Тя е родена в главата на някой черен Нобе, който слага една препаска на оная си работа и никога не си е поставял за цел да измисли електричеството. Не е милсил какво е субстанцията и хич не се вълнува за центъра на битието. Той е само един селски хитрец, но заради прозорливостта си народът получава нужната си форма на протест, а тираните продължават да си тиранстват.

От тази гледна точка защо ние, мъжете, нямаме един голям мъжки празник? Защо си нямаме месец, който гордо да бъде наречен “мъжки”, ако щете да бъде и късия февруари? Защото нямаме нужда. Празникът на жената, целият месец март, това е нашата тиранска проява на добра воля. Векове наред тъпчене и патриархат не доведоха до нищо друго освен да си измислим по-хитър начин да си продължим патриархата. Драги жени, розата е по-трънлива отколко си мислите. Тя не е родена от окървавените крака на Венера, която бяга при възлюбения Адонис. Тя е продукт на многовековен мачизъм. Затова ви давам един съвет, обичайте герберчета, защото това ще е вашата форма на протест.

Да се върнем на примитивния африкански завет за налагане на качествено робство и как той се модифицира сега в XXI век. Човек се ражда свободен и това било основното му правило, видовете контрол и тирания са много, а демокрацията измисли много по-хитри начини. Маркузе и Фуко ни казват, че свободният човек е по-закрепостен и от феодалния. Защото живеем в знакови общества. Намираме се във време, в което властта е видима, но остава неосезаема. Голямата лъжа наречена свобода е в пълна сила и всички малко или много го осъзнаваме, без да сме антиглобалисти. Ако по време на средновековието можеш да видиш подтисника си, да го барнеш, да му забучиш стрела в окото, сега подтисника ти влиза в главата. Може и да го виждаш, но не го осъзнаваш като такъв. Хилядите знаци, които ни налага попкултурата ни изграждат като създават някакъв вид стереотипност. Създават илюзия за по-качествен живот, те култивират дори и инстинктите ни. Порно индустрията го прави с инстинкта ни за репродуциране, Кока-Кола го прави с инстинкта ни за утоляване на жаждата. Може тези идеи да звучат твърде анархистки, но защо модерната жена не се отказва от собствения си празник? Защо мъжът никога не е имал нужда от такъв, бил той и примитивен? Въпросът е донякъде риторичен. Щом ви даваме един ден, ние получава останалите 364. Вземете целия месец, щом искате, останалите 11 са за нас. Това е най-големият подарък, който можем да ви поднесем и като се замислите той в никакъв случай не е акт на равнопоставеност. Сегашната жена трябвало да бъде финансово независима, за да се нарече модерна. Ако трябва тя ще пренебрегне основното си човешко задължение – раждането на дете. Защото идеята за професионален и социален успех стои над всякакви стари норми и изисквания. Майната му, в Китай са много, има жени за разплод на повече от половината мъже на планетата. Но бялата западна жена държи на своя просперитет. В същото време си иска празника, иска подтисническия осми март за себе си и не си го дава. Обича точно в този ден на годината тя да бъде важната, на вратата да я чака метросексуалният й приятел с изскубани вежди и резервация в ресторант. Ами тогава, тогава доказваме същината на мъжкия по презумпция свят. Вашето поведение го доказва. Щастливи сте когато извършвате ритуала на скопяване на Вожда, на Главния. Щастливи сте, че си имате деня, в който вие сте отогре, колкото и да си падате по мисионери. Осми март е олицетворение на примитивната хитрост на гореспоменатия Нобе. Той извежда комплекса на поданика, чрез него всички са щастливи, а тиранинът продължава да си тиранства. Нашето нужно мъжко презареждане на матрицата. Денят, който ни дава свобода отново да започнем всичко по старому, след като се е натрупало някакво напрежение. Не искам да ви обиждам, защото ви харесвам, но най-спокойно ви сравнявам с група африканци от предколониална епоха. Защото замисли ли се модерната жена, ще открие колко не са й нужни подобни празници, че даже и месеци, както аз не виждам за нужно да си има мой ден.

А до следващия осми март има почти година, една година време, в която ви предлагам да си подготвите вуду кукли и поне този път да направите ритуално убийство на Вожда, на цар К.