English  |  Hrvatski лимони на масата  |  www.nextbgtrip.com
Онлайн списание за туризъм и култура
МЕНЮ

ЛИМОНИ НА МАСАТА

bTOURISM ПРЕДСТАВЯ

bХОБИ

VERSUS

ВХОД
Потребителско име: Парола:
регистрация забравена парола



рейтинг   общо гласували: 0

Дестинация Белинташ

20 Mar 08  |  Забележителности

      Един от въпросите, който тормози историците, а и всички българи интересуващи се от корените си, е „ От къде сме дошли?”. Много рядко обаче си задаваме въпроса „Къде сме дошли?” Българските земи имат древна, но за съжаление и доста непозната история. Всеки знае за траките, за наследството, което те са оставили, а археологическите разкопки през последните години хвърлиха повече светлина относно техния живот, култура и история. Наред с това, останките от тяхната цивилизация се превърнаха в център на туристически интерес.
Пустият му Дионис! Иманяри, историци и археолози се втурнаха през глава да търсят прословутият храм на Дионис все едно е Светия граал. Откриват го ту в Стара планина, ту в двора на някоя винарска изба, а от скоро древното божество кротко си пие вино нейде из Перперикон. Много са останките от тракийската култура из Мистичните Родопи, а Орфей, Дионис и камънаците се опитват да поведат битка със Стоунхендж за зажаднелите за исторически находки туристи.

Нашето пътуване обаче ще е малко по-различно. Пак е свързано с траките и отново е в посока Родопите. Пътят за Кърджали минава през с. Червен, а на разклона след него хващаме отбивката вдясно, която води към китните родопски села Горнослав и Орешец.
Белинташ
С наближаването на Мостово, слънцето вече е огряло пътя пред нас. Спираме, за да се насладим на величествената гледка. Котловината под нас е погълната от гъста мъгла, а аз имам чувството, че спокойно мога да се поразходя из облаците. На разклона за с. Мостово се тръгва наляво. Пътят ни отвежда до махалите Врата и Кабата. Оттук правим поредния завой наляво, през Врата, та чак до разклона за с. Три Могили. Да се следват табелите е най-удачният вариант. Поемаме надясно, а и стигаме до Чотровата чешма. От тук нататък колите не помагат. Време е за кратък поход. Той трае не повече от 20 мин, през които всичко около нас е потопено в зеленина. Тесни горски пътечки, вековни дървета и ......една неповторима гледка.

Белинташ не е типичната природна забележителност за Родопите. Ако трябва да сме точни, това си е скално, лишено от растителност, триста метрово плато. Височината му е около 50 метра и на пръв поглед човек може да си помисли, че петъчният парламентарен контрол е къде къде по-интересен от гологлавата скала. Минават няколко минути докато сърдечния ритъм възвърне нормалното си темпо и вече сме готови да възприемем истинската стойност на природната забележителност. Скалата или „умният камък”/ „камък на познанието”, както се превежда от тюркските езици, е осеяна от множество ямки, канали и улеи. Те образуват сложна система, която наподобява карта на звездното небе. Не е трудно да се предположи, че Белинташ е бил древна астрономическа обсерватория на бесите, като тази теза се подкрепя и от силно развитият култ към Слънцето. За траките „Свещеното дърво на живота” е било разделено на три части. Короната на дървото е била символ на небето, стволът – на земята, а корените се свързват с подземния свят. Скалният масив се вписва изцяло в техните религиозни разбирания и култове.
Белинташ
От тук се вижда целият свят, човек може да докосне небето и вечността, а облаците кротко се разхождат под краката на простосмъртните. Самата скала е перфектният хтоничен символ - на земния и подземния свят. През 70-те една дребна археологическа находка сложи край на слуховете относно предназначението на скалното плато. В неговото подножие бе открита сребърна плочка, като учените са категорични, че това е обредна плочка на тракийския бог Сабазий. Изследователите единодушно отсъдиха, че това е величественото светилище на Бог Сабазий, на което са се извършвали множетво култово-обредни практики и жертвоприношения. Тук е и мястото да направим една вметка относно бог Сабазий. Той е древен бог на природата, олицетворение на умиращата и възраждащата се за нов живот природа. Самият бог има дуалистичен, соларно-хтоничен характер. Както и Белинташ....
На платото има издълбани и два кладенеца. Дълбочината им е около 2.50 м, а мнозина смятат, че целогодишното наличие на вода в тях се дължи на енергийните полета в скалите. Енергийните полета далеч не са единствените чудатости тук. Купища ясновидци и гадатели с професорски дипломи от училищата „Екстрасенс”, „Хари Потър” и „Нострадамус” идват тук да се зареждат с енергия.
Белинташ
Наред с екстрасенсите, на скалата могат да се забележат и посрещачи на извънземни, според които виждащият се в далечината Караджов камък е извънземният „Хийтроу”. През 90-те години самата баба Ванга бе пророкувала, че скалата ще разкрие своите тайни, когато загинат 8 души. Двама вече бяха покосони от мълнии. Иманярите трескаво се надяват тя да е имала предвид наличието на огромни съкровища или в най-лошия случай останки от Ноевия ковчег. Ясно могат да се различат каменните халки, за които Ной е привързвал дървеното си возило. Или пък просто става въпрос за култово-обредни останки, символ на извършвани кръвни и безкръвни жертвоприношения.

Сега сигурно се питате – „Ами Дионис?” Ами.... не сме траколози, за да дадем отговор на спора Сабазий – Дионис, нито пък сме сигурни, че и траколозите могат да го направят. Мнозина са на мнение, че двете божества въобще не трябва да се съпоставят, а търсенето на храм на Виночерпеца е пълна загуба на време. Най разпространеното мнение е, че двете божества са напълно идентични, като с елинизирането на траките култа към Сабазий преминава към този на Дионис, като запазва главно пиянските си черти. Сега ще кажете : „Ама вие да не искате да кажете, че Белинташ е онзи същия ХРАМ?” Хвала на откривателите от bTOURISM! За съжаление, не сме нито първите достигнали до този извод, нито пък се опитваме да ви го втълпим. Оставяме разсъжденията на траколозите и археолозите. За нас то е древно обредно светилище на бесите в почит на Сабазий. По-важно е, че Белинташ представлява уникален природен феномен и запазен спомен от отминали времена и че се намира на Българска територия.

Замисляли ли сте се къде ще отидете през почивните дни?

Белинташ

Белинташ

Белинташ

Белинташ

Белинташ

Белинташ

Белинташ

Белинташ

Белинташ

Белинташ



Веско Илиев


коментирай

покажи коментарите(1)


nextBGtrip.com

Warning: include(hotels/switch_city.php) [function.include]: failed to open stream: No such file or directory in /home/dablaze/public_html/footer_func.php on line 664

Warning: include() [function.include]: Failed opening 'hotels/switch_city.php' for inclusion (include_path='/usr/local/php4/lib/php:.:/usr/lib/php:/usr/local/lib/php') in /home/dablaze/public_html/footer_func.php on line 664
Места за отсядане в

74

още...


Warning: include(hotels/switch_city.php) [function.include]: failed to open stream: No such file or directory in /home/dablaze/public_html/footer_func.php on line 720

Warning: include() [function.include]: Failed opening 'hotels/switch_city.php' for inclusion (include_path='/usr/local/php4/lib/php:.:/usr/lib/php:/usr/local/lib/php') in /home/dablaze/public_html/footer_func.php on line 720
Места за отсядане в

74

още...

Места за отсядане в цяла България от

nextBGtrip.com



Виж още...