01 Feb 09  |  Забележителности

      Говорите ли български? Плащате ли си данъците?... Гражданин ли сте на тази държава?
Ако "да", България е и ваша. И всяко парче от планините, от зелените, маслени хълмове и дълбоките, тихи гори ви принадлежи. Ваше право е да се разходите из тях – да се вслушате в песента на птиците, да вдишате аромата на билки и бор. Направите ли го, ще ви се иска да запишете спомените си от това пътуване. Само че как може да се опише прекрасното, магията, с нашите бедни човешки слова. Багрите, музиката, танцът на българската природа – те имат свой език. Езикът на сърцето.

Зад всеки хълм земята ни е различна. Уж не е по-голяма от човешка длан, а на нея се е събрало такова богатсво от цветове и звуци, от пъстрота и сенки, които никой никога няма да може да изброи. И колкото ги приближавате, толкова гласовете ви ще утихват и ще се потапяме в мислите си.

В края на най-студения български месец февруари отпътувах за Ихтиманска Средна гора за да посетя манастира Възнесение Христово или както още го наричат - “Свети Спас”. Намира се на 100 км от София, веднага след разклона за Ихтиман и Самуиловата крепост “Траянови врата”.

Бих искал да кажа, че местността е развита туристическа дестинация, която събира туристи от 5-те континетна, но не е така. Дори пътят, който се ниже успоредно с магистрала Тракия надолу към подножието на планината, е стар и разбит. Няма и помен от ново строителство, всичко сякаш е застинало в края на 80-те и само след километър човек се ужасява от спомена, че оттук някога преминаваше единственият път от Тракия за София. Дори 10 - хилядният Ихтиман напомня пусто прерийно градче от Дивия Запад, заобиколено от бесни индианци. Впрочем, на това пътуване точно това му е красивото. Няма задръствания, няма клаксони, никой за никъде не бърза. Градският площад оживява едва привечер, когато работещите се завръщат от София. Според мен, спиране по пътя за по едно кафе в Ихтиман никак не е лоша идея. Ако сте северняк или от юга, разговорът с местните също е за пропоръчване. Присъщият за града диалект си заслужава да се чуе.

Облечете се добре, напълнете термус с чай (и/или ракия), свийте набързо по някой сандвич тръгвайте. След отбивката за Траянови врата ще последва нова, която отвежда до манастира Възнесение Христово. С автомобил преживяването не би било истинско, така че паркирайте и мятайте раницата на гръб. Както навсякъде другаде, така и тук, на Белишката планина, пътят е тесен и осеян със завои. Зад всеки от тях хоризонтът става все по-чист, а билата и хребетите все по-ясни. Долу, в ниското, се разтила Ихтиманската котловина. При хубаво време човек може да види надалеч как небето се спуска над нея и затисва със сянката си незброимите извивки на обкръжилата я планината.

По пътя неизменно ще срещнете и други хора. Ако този тип разходки са ви нетипични, не забравяйте да поздравите на висок глас и да се усмихнете широко. В планината всички са равни. Всеки разговор и всяка дума са желани. Колкото ни подтиска общуването в големия град, толкова тук ни се иска да разговаряме. Почерпят ли ви – не отказвайте, а дори предложете и вие своето. Това също е един от законите на планината.

Не след дълго между короните на дърветата ще се мернат керемидените извивки на манастира. Ако сте късметлии, някой от монасите може да е там и да ви отвори дверите за да разгледате. Иначе, манастирът е необитаем.

Над входа виси стар натпис, който гласи: “Манастира Възнесение Христово, в царуването на българския кназ Фердинанд I и българския екзарх Йосиф, в присъствието на (споменават се имената на 18 мъже) и майстора Аначко Наумов, направи се на 15 август 1908 година”. Зад манастира се намира малък параклис, в който е желателно да запалите поне една свещ. Дори да не сте ревностен християнин.

Край манастира има каменната чешма. Умийте лицето си и сядате зад издяланата дървена маса. Наредете софрата и се отдавате на спокойствието, което повява вятъра. Минутите ще ви се сторят часове.

Не ходете сами. Изберете някого, когото обичате и с когото има какво да си кажете. Кой знае, може би сърцето ви ще улови неуловимото – магията на багрите, музиката и танцът на природата.