English  |  Hrvatski лимони на масата  |  www.nextbgtrip.com
Онлайн списание за туризъм и култура
МЕНЮ

ЛИМОНИ НА МАСАТА

bTOURISM ПРЕДСТАВЯ

bХОБИ

VERSUS

ВХОД
Потребителско име: Парола:
регистрация забравена парола



рейтинг   общо гласували: 0

В Сливен на Трети март

08 Mar 08  |  Празници

      Би било глупост, ако отидете в някой град събота или неделя или по време на национални празници, за да се запознаете с неговите музеи. Аз съм щастлив човек, не знам нито ден, нито час! Къщата музей на Хаджи Димитър беше затворена, Регионалният исторически музей също, а за къщата музей на поета революционер Добри Чинтолов въобще и не можех да си помисля. Намирах се в кофти време в града на хайдутите Сливен и не ми остана нищо друго, освен да изкарам Трети март с бира в ръка и да наблюдавам как наследниците на тези славни български чада усещат националния празник. Хазяинът ми държи 60-градусова домашна ракия и гордо ми заявява: Силен вятър тука вее, прост народ живее. За вятъра съм съгласен, за народа нямам мнение, господин Семов почина наскоро, иначе щях да го питам какво мисли по въпроса. Е, или не е прост българина от Сливен, е тема, която не ме занимаваше много. В търсене на алтернативи за представяне на славния български град реших да се пусна из нощния му живот. Похарчените пари трябва да се оправдаят, затова си поставихме за цел и трудната задача да помним къде сме били предната вечер.

Не си мислете, че ще влезете в някакъв пиано бар или джаз клуб, когато името на заведението се казва SAX. Саксофонът ми е много любим инструмент, но създателите на този клуб предпочитат извивките му когато се лее люта чалга. Мазнотията се беше разляла из цялото помещение, а въздухът имаше вкус на олио. В заведението за половин час косата ви може да стане като вапцана, сякаш сте бърсали с нея тигани в китайски ресторант. Тънки потни снаги се виеха под звуците на кючека, а на лицата на всички имаше неописуема дивашка радост. Убедих се, че чалгата е триумф на физическото над духовното. Сякаш наяве излизат някакви бесове, а разрушителна варварщина поставя началото на нова социална революция.
Сливен - паметника на Хаджи Димитър
Песни, в които се повтарят думи като “джамове” и “дупки” са завръщане в някаква предренесансова епоха. Това е времето “ЬI”, в което властват нихилизма и содомична нагласа към света. А тези, които ги слушат са представители на философско течение подобно на кинизма в Древна Елада. Няма как да не обърнете внимание и колко е социално ангажирана този тип музика. “Птичи грип, ваксина няма”, “Матрицата” и Осама Бен Ладен са малко от значимите съвремени проблеми, които тя засяга. Предлагам да изколим и избесим всички певци и певици от Пайнер, които имат претенции, че правят поп фолк и се имат за по-висши. В тяханата музика няма нищо, няма послание, а здравият гюбек на оркестрър “Китка” е пънкът в България, който никога не се състоя.

Вниманието ни привлече и клуб наречен “Изолатор”. Намира се малко под градската библиотека, построена с дарение на Сава Доброплодни. В “Изолатор”-а ще попаднете на класическо рок място. Дървения и надъхани младежи с широки гащи. Това са любимите на bTOURISM места, като се изключат надъханите младежи. 16-годишни и татуирани, те се имат за общестевени прогресори, рядко приемат каквото и да е от хора извън тяхното обкръжение. Преди време в страната наркоманията беше и философия. Пънк културата, рейв културата покрай цялото друсане носиха със себе си силна идея и бяха противовес на културния шок, който се случваше в Републиката. В лицето на сегашните тийнейджъри наркотиците са единствено и само повод за перчене. А перченето е сляпо и тъпо, поводът за него са само напълнените с бял прах дробове. Идеята да си лошо момче като Томи Лий, е идея, която уби всякакви подобни наркотечения от средата на 90-те. Не искам да звуча като Сикбой, който се оплаква от сегашната младеж, но “смисълът се губи тука”. Не мога да си представя как жица, дървения и качествена бира се съчетават с изградена тъпа стереотипност. Изолаторът затваря рано и е абсолютно невъзможно да убедите персонала за едно последно.

Мина 00.00 часа и дойде Трети март. Стана време по националистически да се насочим към клуб “Тангра”. Посрещнаха ни бг рок и четирима пияни младежи. “Хиподил”, Милена, “Тангра”, Жоро Минчев и още много ни накараха да почувстваме празника.
Сливен общината
Малкото посетители размятаха българското знаме и подскачаха сами из цялото заведение. Оказа се, че са от София и са решили да отбележат празника в града на хайдутите. Носиха тениски с имената на българските владетели, с България на три морета и други подобни, които се пускат на пазара от фенклуба на ЦСКА. Бира под два лева нямаше, но това е единственият кусур на кръчмата. Явно се случват някакви събития, защото в края на заведението се намира една сцена, прилежно осветена от най-разноцветни лампи. Извиняваме се, но общите спомени приключват някъде тук, мисля, че вървеше “Гадже бонбон” на Жоро Минчев.

Когато си с махмурлук Сините камъни в Сливен изглеждат като оповръщани зеленосини камъни. В революционния град, дал ни и текстилната промишленост в страната, нищо не се случи на Трети март. Два поставени венеца пред паметника на Хаджи Димитър бяха достатъчни за докарването на празнична атмосфера. Вместо това гражданите бяха излезли на разходка по главните улици, сякаш е време за неделен пазар от преди век и половина. Уникален туристически обект представлява фабриката на Добри Желязков. След като приключва дейност тя е превърната в женски затвор, а сега освен че има музей на текстилната промишленост, е пълно с някакви странни офиси. На дебелата каменна стена на бившия затвор стои надпис рекламиращ някаква дискотека наблизо. “Силен вятър тука вее, прост народ живее”, за управниците съм сигурен, че са прости. До Сливен има цял комплекс минерални бани, имаме първата в България фабрика, имаме редица възрожденци, но в Сливен туристи няма, или поне не толкова, колкото се предполага, че трябва да има. Ихтиман си няма нищо, но си направиха голф игрище и в момента там има повече посетители, отколкто в Сливен.
Сливен
Бих искал да кажа на новата компания “Голф развитие”, че би било глупост да строят игрища в различни райони на страната докато Асеновата крепост е надраскана със спрей, докато къщата на Йовков в Добрич е средище за наркомани, докато масово българите не знаят на какви турестически обекти трябва да попаднат в град в Сливен. Щом искате, давайте си парите за различни видове тревички и строене на големи жилищни комплекси, но ми се струва тъпо държавата да се съревновава с Краси Гергов, докато културния туризъм е на майната си. Доказателство за това са и зарязаните маази в центъра. Маазите са едни места, подредени в кръг, които архитектурно приличат на малки еврейски чаршии, и са служили за търговия. В момента в една от маазите е направено казино, а другите пустеят. Намират се малко под главната, в близост до един от малкото денонощни магазини.

Не можахме да се срещнем с никой от оркестър “Карандила”, но за сметка на това се запознахме с Явор. Явор е богослов, който се надява да си намери работа по специалността. Каза ми, че църквата също трябва да се намеси в аранжирането на туризма и да взема повече дивиденти от това. Но сега била много консервативна институция. Освен че трябва да се намеси в туризма, тя трябвало да се занимава и с обществено значими въпроси като “Хари Потър” и “Дързост и красота”. Винаги съм уважавал хора, които отдават нужното значение на горепосочените продукти. Явно Явор трябва да влезе в упаравата на града и може да се надяваме да се случи някакво подобрение.



коментирай


nextBGtrip.com

Warning: include(hotels/switch_city.php) [function.include]: failed to open stream: No such file or directory in /home/dablaze/public_html/footer_func.php on line 664

Warning: include() [function.include]: Failed opening 'hotels/switch_city.php' for inclusion (include_path='.:/opt/cpanel/ea-php52/root/usr/share/pear:/opt/cpanel/ea-php52/root/usr/share/php') in /home/dablaze/public_html/footer_func.php on line 664
Места за отсядане в

91

още...

Места за отсядане в цяла България от

nextBGtrip.com



Виж още...