26 Feb 08  |  Забележителности

      Самуиловота история е твърде важна за нас, българите, както е важна всяка една национална история на Балканите. Освен че трябва да покажем на македонците да не й посягат, в нея има много библейски мотиви. Четирима пълководци носят старозаветни имена и се захващат да сглобяват сакралната българска земя, имаме си и братоубийство, борба със силен и могъщ съперник в лицето на Василий и още много. Всичко това конструира някакъв епос достоен да засенчи коя да е антична история. Като прибавим и мъченичеството на Великия пълководец, който се поболял като видял ослепените си войници, стигаме да извода, че Самуиловата история може да бъде по-колоритна и от Симеоновата и от Иванасеновата.

     Ихтиман е забравена дестинация. Като слизате от магистрала “Тракия” към малкия град в близост до столицата попадате на посткомунистичека реалност. Селата се намират в средата на 90-те години, сякаш са в някаква Жанвиденова инфлация. Порутени читалища, затворени църкви, москвичи с ремаркета, неизмазани къщи и всеобща сивота и пустош описват ихтиманския край. На фона на това са забучени две три кафеви табели, които обозначават туристическа дестниция – Траянови врата. Проход, който има и някакво културно-историческо значение за нас. Трябва да хванете пътя за в. Еледжик. След освобождението на България от турско робство управниците в София решили ширината на улиците в София да е толкова, колкото да се разминат две волски каруци. Пътят към крепостта Траянови врата не прави изключение, освен че е тесен, дупките по него превръщат шофирането ви в слалом. Няма автобус до там, дестинацията е твърде елитарна, за да поема туристи без собствени коли. Те не я заслужават. Трябва да подминете разклона за в. Еледжик и манастира “Възвесение Христово” и след около пет минути шофиране стигате да една “твърдина”, на която се намират останки от средновековна българска архитектура. Гладки червени тухли описват главната порта, крепостни стени, стара базилика. Това е мястото, на което Самуил е успял да разгроми прииждащите войски на Василий Българоубиец на 17 август 986 година. Това е една от десетте дати, които задължително трябва да се знаят, за да претендира държавата, че обучава гражданите си качествено в патриотизъм. Това не е дата, която ще бъде част от “ораторството” на Волен Сидеров, наистина тук става въпрос за качествен патриотизъм. Старо понятие, напълно неприложимо за Андрей Райчев и вижданията му за прогресивно обществено развитие. Без той да се пени, че не трябва да се учат подобни “остарели неща”, те са си забравени сами.

     На крепостта ни посрещнаха две коли с туристи. Нямаше шопове, които да ни продават диплянки с информация за мястото. Една черна плоча в памет на загиналите и едно леко скъсано знаме на България се намират в началото, където е била портата на крепостта. “Ако това беше в Гърция, сега щеше да има магазини, ресторанти, китайски туристи. На всеки камък щеше да стои табела с някакво обяснение за важността на тази и на тази крепостна стена. Щеше да има измислена информация за уникално строителство, а на 100 километра във всички посоки щеше да ти се набива в очите, че не трябва по никакъв начин да изпускаш точно тази дестинация. Живял съм там, гарантирам ти, че е така.” Казва Красимир Георгиев, потърквайки ръцете си заради студа. Само че при нас Анелия Крушкова предпочита да развива голфа и въобще не се интересува от това, което вече имаме като даденост.

     Туризмът и модата имат нещо общо. Убеждението в красотата и важността на нещо. При туризма това може да е камък или една останала порта от някаква крепост, но с правилна реклама хората ще бъдат напълно сигурни, че изживяват върховен момент като се намират там. На прохода, на останките няма как да видите пристигащите византийски войски, няма как да си представите къде се е намирал Самуил, защото никой няма да ви подскаже. За едно от децата, които се намираха там, крепостта беше толкова важна, колкото и празно заровено гърне в двора на дядо му. За всичко това си има виновни. Виновни сме и ние, че досега не сме ви представяли дестинацията, виновни са управниците в Ихтиман, който разчитат само на голф игрището, виновен е и социалният ни министър и либералните му коалиционни партньори.

     Крепостта и проходът са наречени така на името на римския император Траян. Подробно проучена е от археолога Димитрина Джонова. Известна и като Щипон, а според историците води началото си някъде от III век. През годините проходът е наричан “Царски”, както и “Български”. Няма смисъл да ви говорим за важността от контролирането на определен път или проход през Средновековието, това си е задължителна държавна политика на всеки управник и нещо като спечелване на скъп квартал на игра на “Монополи”.

     bTOURISM има едно предложение, да съберем известни личности като Бербатов и Ники Кънчев, които да гледат жално от екраните и да ни приканват да дарим левче със sms в името на Самуил. Представям си го, репликата ще звучи горе-долу така: “Всяка крепост има нужда от внимание, всеки български цар от спомен.” Споменът ще се изрази в лев и двайсе, без удръжките на мобилните оператори. И понеже няма реклама и условия, които да ви върнат във времената на битката от 986 година, ние ще започнем първи – като отидете на крепостта Траянови врата, да знаете, че византийските войски, малко глупаво, са нахлували откъм горите от юг. Опитайте се да ги видите!