21 Feb 08  |  Други

      „We need great golden copulations”
Jim Morrison

     Това от което се нуждаем е свръхзвукова скорост, нуждаем се от 800 км в час за всичко, което правим. Нуждаем се от нея за чувствата си, за решенията си, за живота си. Нуждаем се от тази засилка, за да осъществим тройния огромен скок през проблемите на ежедневието.

     Живеем в свят на стерилността, на предпазливостта – на страхливото начало, среда и край. Раждаме се счетоводители и отрастваме такива още в люлката си – така сме готови да живеем през училището, почивката, съня, училището, почивката, съня, работата и лекциите, почивката, съня, работата, работата, работата, почивката и съня, почивката след почивката и вечния сън. Живеем и сме винаги готови за тяхната скука и отегченост, за пълната безрадостност, която те ни носят. И се радваме на всяка малка част от тях. Живеем в свят без катастрофи и аварии. Или поне в свят на абсолютния страх от тях. Ние сме просто беззъби страхливци, застанали пред ужасната съдба на Края. Мърдаме неподвижните си тела в ужасния стопер на страха, в затворения свят на невидимите ограничения на обществената стена. И не правим нищо по въпроса – оставаме застинали пътешественици във времето, чакащи с присвити пръсти това, което някой друг ни отрежда.

     Затова и се нуждаем от зашеметяващи катастрофи, свръхзвукови удари на супербързи частици, нуждаем се от крайности и спречквания. Нуждаем се от това, мечтите ни да станат самолети, да полетим на тези самолети и да ги разбием с луд смях в океана. Иначе никога не бихме били живи. Ще останем в сивото ежедневие на сивите хора със сивите костюми, чиито акции всеки ден се покачват или спадат с пунктове и проценти. Смъртта няма процент, животът също.

     Кога за последно се смя с глас? Кога последно плака? Кога последно се изправи пред свой страх? Кога последно се влюби до полуда, полудя и след това се влюби отново? Кога не знаеше какво ще се случи утре? А вдругиден? А следващата седмица? Кога последно беше сигурен, че ще се откажеш от всичко и го направи? Кога последно доказа, че не си страхливец и затворник?

     Повечето нещо с тягостни – отчетите са тягостни, вечерните предавания, телевизионните игри, трамваите и билетите са непоносимо скучни, седмичния бюджет е скучен, мачът във вторник е такъв. Скучни са косачките за трева, новите тапети и тоалети, скучно е киселото мляко, скучни са метрото и шефът, скучни са колегите, колите и новите компютри са непоносимо тягостни.

     Хитът на лятото в кината и по радиото не е никак забавен, клубът в петък вечер също. Скучни са старите снимки и вчерашната мусака, скучни са прането за седмицата и бюрото на което работиш, дори леглото и жена ти в него са невероятно тегави в това си положение. Старото ти куче и кафявата му каишка са такива. А сметките, данъците, вестниците, парламента, новият прах за пране и асфалта на улицата? Всичко, което те обгражда и ти сте адски скучни.

     Те не са нужни, не са нужни и книгите за това как да станеш богат, не са нужни книги за здраве и разум, не са нужни и вечните класици и тяхната мъдрост. Нищо от това, което притежаваш не е нужно.

     Затова и трябва всичко това да се унищожи в зрелищна експлозия на сетивата. Празник на чувствеността и свободата. Трябва да се превърнеш в огромен метеорит, пътуващ с 800 км в час, чакащ да се засили достатъчно, за да излети в стратосферата и там да изгори и се разпокъса на милиони малки парченца. Просто трябва да напишеш поемата, да направиш онова пътуване, да кажеш всички онези неща, които се търкалят изхабени в главата ти, да направиш нещата, за които се готвиш от толкова време. И в този момент ще бъдеш Бог, единствен вседържател на заобикалящото и заобиколеното. Толкова много вече са го направили, но никога не са ти споменали за това, защото вече нямаш значение за тях. Отдай се на лудостта и крайностите, защото само те поддържат разсъдъка ти жив и мърдащ, само те държат на повърхността, макар и притиснати. Сега е времето на младостта, на вечната младост и нейната глупост. Сега е времето на гигантските катастрофи с 800 км в час във всичко, което се е изпречило на пътя ти.