Писмо до редактора - за циците и хората
17 Feb 08 | Други
Защо бе, господин Редактор, свети Валентин толкова ти извади очите? Не е лош празникът. Целта на това писмо не е да се плюем взаимно (на мъже и жени), а напротив - да си поговорим за “онези” неща, кой както ги разбира.
Като че ли за все повече хора любовта се заключава в държене за цицата. Не че е излишно, но някак си не стига. Не искам да бъда цицнична, но е неизбежно. Защо на жените покрай свети Валентин и 8 март им се оказва такава ЧЕСТ под формата на росна китка или някоя лъскава дрънкулка. А, да! И ресторантът е задължителен. Колко мило- да изведеш жената.
Не, мили момчета, Трифон (респективно и вас) не ви скопи свети Валентин, а времето.Преходът от онова митично соцвреме към “новия” живот ви стисна между краката и самите вие станахте някак нежни и нуждаещи се от обгрижване. Обяснения за това има много, но като че ли най-зловещото е, че Човекът (мъжът) на днешния ден не може да живее без цица в ръка. Първо мама му предоставя своята и някак забавя прибирането й обратно след навършване на една определена възраст, а след това се намира подходящата жена, която с пълна готовност предоставя своята за общо ползване и добре че са празниците, та и тя да се почувства Човек...да й се отблагодарят за цицата.
До преди двайсетина години, на всички дружно ни пълнеха главите, че трябва да благодарим на мама (за цицата), татковците също й благодаряха, че ползват същата тая цица когато не е в устата на отроците, и каква благодарност само... миришеща на евтини карамфили, но благодарност! След това, социализмът отшумя като приказка, но 8 март някак оцеля и не само оцеля, но дори се клонира - в св. Валентин - още един празник на женската гръд.
Аз не харесвам и двата празника.Не ми допада идеята нѐкой да ми казва кога, как и колко да обичам. Не ми харесва, че мъжете отиват “да засвидетелстват” любовта си като на свиждане в болница - с букетчето, скрили киселата усмивка за “след това”.
Дразнят ме и жените, повтарящи безспир че така трябва да е всеки ден. Да, трябва, но не е. Всички сме се заровили в собствената си болка - мъжете още плачат по смачканата си мъжественост, а жените безцеремонно се чудят как да се сдобият с пенис в ръка и да покажат, че са по-по-най.
А това от празник на влюбените някак се превръща в тотален апогей на държането за цицата. Но няма страшно, идва и втората част на празника. 8 март чука на вратата.
А аз все си мисля, че не ми трябва повод да кажа: “Обичам те”. За това не ми трябва и свети Валентин. Колкото до Трифон Зарезан... горкият той. И него го омаскариха и наистина изглежда жалък с тоя силикон в устните...
Добре че остана поне виното...въпреки че малко се пие в тая държава...
Отговор на: Свети Валентин през погледа на Редактора
Защо бе, господин Редактор, свети Валентин толкова ти извади очите? Не е лош празникът. Целта на това писмо не е да се плюем взаимно (на мъже и жени), а напротив - да си поговорим за “онези” неща, кой както ги разбира.
Като че ли за все повече хора любовта се заключава в държене за цицата. Не че е излишно, но някак си не стига. Не искам да бъда цицнична, но е неизбежно. Защо на жените покрай свети Валентин и 8 март им се оказва такава ЧЕСТ под формата на росна китка или някоя лъскава дрънкулка. А, да! И ресторантът е задължителен. Колко мило- да изведеш жената.
Не, мили момчета, Трифон (респективно и вас) не ви скопи свети Валентин, а времето.Преходът от онова митично соцвреме към “новия” живот ви стисна между краката и самите вие станахте някак нежни и нуждаещи се от обгрижване. Обяснения за това има много, но като че ли най-зловещото е, че Човекът (мъжът) на днешния ден не може да живее без цица в ръка. Първо мама му предоставя своята и някак забавя прибирането й обратно след навършване на една определена възраст, а след това се намира подходящата жена, която с пълна готовност предоставя своята за общо ползване и добре че са празниците, та и тя да се почувства Човек...да й се отблагодарят за цицата.
До преди двайсетина години, на всички дружно ни пълнеха главите, че трябва да благодарим на мама (за цицата), татковците също й благодаряха, че ползват същата тая цица когато не е в устата на отроците, и каква благодарност само... миришеща на евтини карамфили, но благодарност! След това, социализмът отшумя като приказка, но 8 март някак оцеля и не само оцеля, но дори се клонира - в св. Валентин - още един празник на женската гръд.
Аз не харесвам и двата празника.Не ми допада идеята нѐкой да ми казва кога, как и колко да обичам. Не ми харесва, че мъжете отиват “да засвидетелстват” любовта си като на свиждане в болница - с букетчето, скрили киселата усмивка за “след това”.
А това от празник на влюбените някак се превръща в тотален апогей на държането за цицата. Но няма страшно, идва и втората част на празника. 8 март чука на вратата.
А аз все си мисля, че не ми трябва повод да кажа: “Обичам те”. За това не ми трябва и свети Валентин. Колкото до Трифон Зарезан... горкият той. И него го омаскариха и наистина изглежда жалък с тоя силикон в устните...
Добре че остана поне виното...въпреки че малко се пие в тая държава...
Отговор на: Свети Валентин през погледа на Редактора