17 Feb 08  |  Други

      Статуята на Жулиета във Верона е с една изтрита гърда. Всеки, който се снима с нея вижда за крайно нужно да я гепи за цицата. Сякаш героинята не е измислена от Шекспир, не е пропита с романтиката на ренесанса, а е кръчмарка в някое сръбско село. Село, в което чукат лощо, по балкански, и имат задължение да хващат де що видят женска гръд. Каква е идеята на този леко циничен увод. Наближава Свети Валентин, а историята за най-популярната двойка в света придобива актуалност достойна да засенчи библейските филми по БНТ по време на Коледа и Великден. Освен това, с гърдата на Жулиета искаме да ви покажем най-правилния начин да покажете любовта към половинката си по време на празника – дръжте я за цицата през целия ден. Абсурдно е да честваме този празник, колкото и абсурдно би било ние, мъжете, да се разкарваме по улиците с цици в ръце. Дори смятам, че редица народопсихолози биха направили качествено изледване за голямата антимачистка акция в страната ни, каквато е популяризацията на празника. Защото един италиански лечител, светец, скопи мъжкаря Свети Трифон, подобно на немски футболист - Трифон Иванов през 1994 година. Интересно е да се отбележи, че Свети Валентин дълго време, подобно на Трифон, е бил символ на плодородие и празниците около неговото честване наподобяват на винарските по тези земи. Следователно, той не е виновен, че в този женски свят колегата му светец трябва да бъде кастриран и превърнат в евнух, за да може мълчаливо и търпеливо да служи на женски прищявки. Трифон Зарезан беше оправданието за пиянството на един пиян по презумпция народ. Той е типичен мъжкар, защото производтсвото на вино и ракия е отредено на силния пол. Спорът, кой е направил по-добър алкохол и кой е по-голям майстор съществува откогато човек е открил, че изпада в странно състояние, пиейки ферментирали плодове. Свободата в алкохолизма също е продукт на патриархата, а е имало времена, когато да си страстен пияница е било въпрос на чест. Дори и най-големите алкажи сега не могат да приемат да видят свой образ и подобие в пола. Съжалявам, ствайте футболистки и боксьорки, но алкохолизма си го оставете на нас. Все пак се държим по-мъжки когато сме пияни. Като се заговорихме за видове жени, искам да ви кажа – аз не съм женомразец, не съм мачист и с пълна липса на рационалност правя глупости заради жени. Но леко се дразня. Защо на Свети Валентин модерната жена се скрива някъде? Защо жената главен редактор, жената авиоинженер, жената програмист или монтьор решава на 14 февруари да стъпче своята равнопоставеност и отново да се превърне в нежната половинка? Идеята е, че мъжът трябва да влезе в ролята си на мъж, подобно на оно време, да се докаже като човекът, който ако не донесе, мама няма да има какво да меси. Той зарява пръсти в джобове и дава, иначе – не, няма да бъде мъж. Уважавам милия жест на подаръка, уважам показването на любов кога и да е, уважам и позитивизма на празника, но как модерната равнопоставена жена доказва в съвремения свят, че трябва да бъде равнопоставена. Жената, отново тя, уби Петльовден, уби 2 февруари, направи го празник на гейовете и ни накара да не се поздравяваме дори. Тя не иска в началото на февруари да ни води на ресторант, да ни купува часовници или някакви мъжки атрибути, макар че твърдо заявява, че това няма да й е проблем.
    Така сегашната жена ни смачка тестисите, накара ни да я признаем за равна на нас и после не сметна за необходимо да отвръща на жестовете. Дори си прибавя нови и нови поводи, за да доказваме, чисто материално, колко е голяма любовта ни към нея. Не към краката й или извивките на тялото й, а към нея като жена. Не съм съгласен, наречете ме, меко казано, старомоден, но не съм съгласен. Имам чувство на загубена битка, която никога не съм водил, която никога не съм приемал за моя, но има някаква циничност в това чувство за загуба.
    Ще ви дам още един малък аргумен защо Свети Валентин трябва да бъде антипразник. На мода стана в последно време в училищата да се поставят някакви безумни кутии, в които момчета и момичета пускат “валентинки” до своите възлюбени. Сега си представете Гошо Грозника от крайния чин. Гошо, който е с наболи редки косми, с недостатъчно пари, за да изглежда добре, Гошко с убитото самочувствие и лошия социален старт. Когато на 17 годишна възраст той не е получил нито една валентинка, когато цели скапани 17 години не носил цвете в ръката си, освен за мама и за класнта в първи клас, какво му остава на Гошо? Остава му да се прибере и да удави и малкото си чувство на любов към жените с хубавото домашно вино на баща си. След време Гошо ще прави перверзен секс, защото удоволствието му ще е много по-пълно когато унижава, а любовта ще остане някъде между житейския дълг за репродуциране на човечеството и страха от самотна смърт. Другото, което направи комерсиализацията на този празник, е да натрапи на тези, които честват Трифон Зарезан, че са маргинали, че не са достатъчно висши, за да празнуват някакъв ден, който е резервиран за лъскавите и красивите.
    Иначе самият светец е достоен за уважение. Той е раннохристиянският Казанова и късноантичният Купидон. Вечерта преди неговата екзекуция изпратил писмо до дъщерята на тъмничаря, което започвало така: “От твоя Валентин”. Датата 14 февруари също не е избрана случайно. Писателят Джефри Чосър ни съобщава, че около този ден в Англия и Франция започвала любовната игра на птиците.
    Нямам нищо против да има един ден, в който любовта да се носи из въздуха, да попива в кожата ни и да задръства дробовете ни. Но защо точно този ден? Защо така погребахте Трифон? Има държави, в които празниците на любовта са през пролетта или лятото и като се замисли човек, логично е да бъде така.
    Правете си вече резервации, защото ако няма място в скъп ресторант трябва да вложите доста въображение, за да докажете любовта си.

Отговорът: Писмо до редактора - за циците и хората