рейтинг 
общо гласували: 0
общо гласували: 0
Футболното хулиганство като субкултура
07 Feb 08 | Общество
“Ние също сме хора, бе! Аз не искам да се закачам с теб или с някой друг, с тези, с които се закачам сме си избрали сами това.” Трима автори от bTOURISM.com успяха да осъществят контакт с футболни хулигани, представители на три различни отбора, в три различни града. Къде са митовете и каква е истината? Кои са тези хора, които трошат главите си всяка събота и неделя преди и след мач? Това бяха въпросите, на които търсихме отговор, а най-важният въпрос – защо го правят – мисля, че докато някой от нас не стане част от тях, нямаме право да задаваме.
Списание за туризъм и култура реши да погледне върху културата малко по-общо. Спряхме се на нейното най-обширно обяснение – всяка идея, или всяка материализация на някаква идея е култура. От русенското легло до Достоевски, или всичко съзадено от човек. Писали сме ви за изложби на Франк Гери, за изложби в Етнографския музей, сега се спираме на нещо изключително съществено. На една субкултура, която плаши, която е рамкирана от медиите и общественото мнение като “зло”, което трябва да се изкорени. Една субкултура, която срещаме на всеки шампионатен мач и на която не можем да се начудим.
Футболното хулиганство се оформя през 70-те години на 20 век в Англия. В България то е малко по-различно отколкото на Острова. За разлика от там, в страната ни до голяма степен хулиганите са и скинари. 80% от момчетата, с които се срещнахме, са или крайни или умерени националисти. Точно тук идва и първият елемент на субкултарата. Определена група от хора споделя еднакви политически пристрастия. На второ място няма как да не споменем белезите на футболните хулигани, които ги правят разпознаваеми за нас. Съществена част от тях са скинари, затова и белезите, които носят са подобни на чистите скинове по цял свят. Нацистки нашивки и татуировки, бомбер, стегнати дънки, риза и тиранти, кубинки. Облеклото на скинхед тръгва от Йън Стюард и остава почти непроменено и досега. Другата част от хулиганите се обличат подобно на английските си “колеги”. Носят модерни спортни дрехи, като предпочитани марки са “Лонсдейл” и “Доктор Мартинс”. Можете да ги познаете по това, че винаги са стегнати. Дънките не са широки, ризите и блузите не висят, никога няма да облекат металски или рапърски дрехи. На мода сега са раирани шапки с козирка. Футболните хулигани се идентефицират с отбора, на който са привърженици. В по-малките градове, където отборът е един, те са и големи местни патриоти. Мотото е “Един град, един отбор”, за които се нагърбват да пазят и прославят със спечелени битки.
Разбиването на мита за маргинала хулиган. Хулиганите, с които се срещанхме, са на възраст средно между 18 и 35 години, макар и да имаше и много по-малки и много по-възрастни. Голяма част от момчетата са вишисти или следват в момента. Друга част от по-възрастните до голяма степен се водят за средно успели хора, със сигурност пълноценни граждани на Републиката. Имаше ги и маргиналите, но те не са толкова много, за да кажем, че преобладвават. З. от Пловдив е бил дълги години на гурбет в чужбина, сега има няколко заведения и голяма вила в града. Той е и изявен хулиган, познайник на полицията, с четири татауировки, които красноречиво доказваха пристрастията му. На 35 години, не е скин и е изключително приветлив и добронамерен. Съден е няколко пъти за хулиганство преди да влезе в сила новият закон за футболните хулигани. Г. е осъждан вече два пъти по новия закон. Един път глоба от 500 лева, втори път глоба от 200 лева и наказание за една година футбол само по телевизията. Никога не е наранявал невинни, но има доста солидни битки с други футболни хулигани в уговорени срещи. М. от София има две деца, води ги винаги на мач, а на гърба си има татуировка от рамо до рамо с надпис на любимия му английски отбор. Погледът му се променя, особено когато срещата е с градския противник. Той е от хората, които е наранявал доста невинни фенове. Иска да се бие на мач с всичко, което мърда, особено полиция. Единствено по време на футболен двубой е посягал на малкия си син.
Автор първи: Сякаш се намирах на някаква сбирка на кърджалии. В кръчмата всички крещяха, разменяха си приятелски удари, които си бяха доста силни. Знаех, че няма от какво да се страхувам, знаех и че не е полезно да се страхувам, защото ще ме смачкат, но въпреки това напрежението се засилваше с всяка изминала минута. Не можах да се отпусна, а до мен едно момче, историк от Софийския, ми говореше за ролята на медиите и общественото мнение. Говореше ми, че имало двояка реакция. От една страна медиите са манипулатор на мнение, а от друга се съобразяват смнението на обществото, което те сами създават. Каза ми, че всичко това му се струва доста безумно и после се сбори по средата на бара с някаква горила, негов приятел. Сякаш бях попаднал в “Морския вълк” на Джек Лондон.
Автор втори: Човече, фен съм на този отбор и си мислех, че ще е по-лесно, защото знам песните и имам шалче. Еми не, не беше. Умирах си от страх, после се напих и не ме беше страх, започнах да си говоря каквото си искам с тях. Ти знаеш, обичам да базикам или да критикувам докато съм пиян.
Автор трети: През цялото време се държаха леко стегнато и агресивно с мен. Мразят медии и е разбираемо. Наричаха “оная журналистка от Нова телевизия – тъпа п...а.” Стремяха се да звуат като интелигентни, а и по-голямата част от тях си бяха. Заформи се сериозен спор за битката при Сталинград. Един от тях, който е популярен като фен на Самподория, ме погледна с остър лисичи поглед и ми каза “Недей да лъжеш за нищо, пиши ни така, както ни виждаш, защото ние сме си обикновени хора.” За мен беше плашещо лесното му преминаване от майтап към сериозността, с кяото ми каза това. След около два часа вече ме приеха. Искаха да си говорим за всичко. За политика, за дискриминация, затова защо скинари са били лятото екоактивисти в Борисовата градина. Приемаха моята гледна точка без излишна агресия, дори приеха запалката ми с лика на Че Гевара. Като се прибрах и се усетих, че всъщност си изкарах доста приятна вечер.
Те са като излезли от “Боен клуб”. Твърдят, че се бият доброволно с хора, които също са решили да се бият доброволно. После отиват в някоя кръчма и се наливат с бира. Създават хаос и безредие, но в същото време се стремят към стегнат политически режим и са антиглобалисти. Много от тях имат доста разумни и точни политически виждания. Продукт са на шизофренията, родена от стремежа за създаване на едно перфектно общество. Нужни са, защото в групи като тяхната се излива агресията на псевдоидеалите, които си създаваме. Излива се лъжата и на преден план остава истината. Истината за всеядния агресивен човек, който е управляван от “чугунени закони”*. Няма значение дали е футбол, волейбол или крикет, спортът е само маската, зад която застават.
Снмимките са взети от различни форуми, въпреки че ги снимахме, изрично ни отказаха да ги публикуваме
*Братя Стругацки
“Ние също сме хора, бе! Аз не искам да се закачам с теб или с някой друг, с тези, с които се закачам сме си избрали сами това.” Трима автори от bTOURISM.com успяха да осъществят контакт с футболни хулигани, представители на три различни отбора, в три различни града. Къде са митовете и каква е истината? Кои са тези хора, които трошат главите си всяка събота и неделя преди и след мач? Това бяха въпросите, на които търсихме отговор, а най-важният въпрос – защо го правят – мисля, че докато някой от нас не стане част от тях, нямаме право да задаваме.
Списание за туризъм и култура реши да погледне върху културата малко по-общо. Спряхме се на нейното най-обширно обяснение – всяка идея, или всяка материализация на някаква идея е култура. От русенското легло до Достоевски, или всичко съзадено от човек. Писали сме ви за изложби на Франк Гери, за изложби в Етнографския музей, сега се спираме на нещо изключително съществено. На една субкултура, която плаши, която е рамкирана от медиите и общественото мнение като “зло”, което трябва да се изкорени. Една субкултура, която срещаме на всеки шампионатен мач и на която не можем да се начудим.
Футболното хулиганство се оформя през 70-те години на 20 век в Англия. В България то е малко по-различно отколкото на Острова. За разлика от там, в страната ни до голяма степен хулиганите са и скинари. 80% от момчетата, с които се срещнахме, са или крайни или умерени националисти. Точно тук идва и първият елемент на субкултарата. Определена група от хора споделя еднакви политически пристрастия. На второ място няма как да не споменем белезите на футболните хулигани, които ги правят разпознаваеми за нас. Съществена част от тях са скинари, затова и белезите, които носят са подобни на чистите скинове по цял свят. Нацистки нашивки и татуировки, бомбер, стегнати дънки, риза и тиранти, кубинки. Облеклото на скинхед тръгва от Йън Стюард и остава почти непроменено и досега. Другата част от хулиганите се обличат подобно на английските си “колеги”. Носят модерни спортни дрехи, като предпочитани марки са “Лонсдейл” и “Доктор Мартинс”. Можете да ги познаете по това, че винаги са стегнати. Дънките не са широки, ризите и блузите не висят, никога няма да облекат металски или рапърски дрехи. На мода сега са раирани шапки с козирка. Футболните хулигани се идентефицират с отбора, на който са привърженици. В по-малките градове, където отборът е един, те са и големи местни патриоти. Мотото е “Един град, един отбор”, за които се нагърбват да пазят и прославят със спечелени битки.
Разбиването на мита за маргинала хулиган. Хулиганите, с които се срещанхме, са на възраст средно между 18 и 35 години, макар и да имаше и много по-малки и много по-възрастни. Голяма част от момчетата са вишисти или следват в момента. Друга част от по-възрастните до голяма степен се водят за средно успели хора, със сигурност пълноценни граждани на Републиката. Имаше ги и маргиналите, но те не са толкова много, за да кажем, че преобладвават. З. от Пловдив е бил дълги години на гурбет в чужбина, сега има няколко заведения и голяма вила в града. Той е и изявен хулиган, познайник на полицията, с четири татауировки, които красноречиво доказваха пристрастията му. На 35 години, не е скин и е изключително приветлив и добронамерен. Съден е няколко пъти за хулиганство преди да влезе в сила новият закон за футболните хулигани. Г. е осъждан вече два пъти по новия закон. Един път глоба от 500 лева, втори път глоба от 200 лева и наказание за една година футбол само по телевизията. Никога не е наранявал невинни, но има доста солидни битки с други футболни хулигани в уговорени срещи. М. от София има две деца, води ги винаги на мач, а на гърба си има татуировка от рамо до рамо с надпис на любимия му английски отбор. Погледът му се променя, особено когато срещата е с градския противник. Той е от хората, които е наранявал доста невинни фенове. Иска да се бие на мач с всичко, което мърда, особено полиция. Единствено по време на футболен двубой е посягал на малкия си син.
Автор първи: Сякаш се намирах на някаква сбирка на кърджалии. В кръчмата всички крещяха, разменяха си приятелски удари, които си бяха доста силни. Знаех, че няма от какво да се страхувам, знаех и че не е полезно да се страхувам, защото ще ме смачкат, но въпреки това напрежението се засилваше с всяка изминала минута. Не можах да се отпусна, а до мен едно момче, историк от Софийския, ми говореше за ролята на медиите и общественото мнение. Говореше ми, че имало двояка реакция. От една страна медиите са манипулатор на мнение, а от друга се съобразяват смнението на обществото, което те сами създават. Каза ми, че всичко това му се струва доста безумно и после се сбори по средата на бара с някаква горила, негов приятел. Сякаш бях попаднал в “Морския вълк” на Джек Лондон.
Автор втори: Човече, фен съм на този отбор и си мислех, че ще е по-лесно, защото знам песните и имам шалче. Еми не, не беше. Умирах си от страх, после се напих и не ме беше страх, започнах да си говоря каквото си искам с тях. Ти знаеш, обичам да базикам или да критикувам докато съм пиян.
Автор трети: През цялото време се държаха леко стегнато и агресивно с мен. Мразят медии и е разбираемо. Наричаха “оная журналистка от Нова телевизия – тъпа п...а.” Стремяха се да звуат като интелигентни, а и по-голямата част от тях си бяха. Заформи се сериозен спор за битката при Сталинград. Един от тях, който е популярен като фен на Самподория, ме погледна с остър лисичи поглед и ми каза “Недей да лъжеш за нищо, пиши ни така, както ни виждаш, защото ние сме си обикновени хора.” За мен беше плашещо лесното му преминаване от майтап към сериозността, с кяото ми каза това. След около два часа вече ме приеха. Искаха да си говорим за всичко. За политика, за дискриминация, затова защо скинари са били лятото екоактивисти в Борисовата градина. Приемаха моята гледна точка без излишна агресия, дори приеха запалката ми с лика на Че Гевара. Като се прибрах и се усетих, че всъщност си изкарах доста приятна вечер.
Те са като излезли от “Боен клуб”. Твърдят, че се бият доброволно с хора, които също са решили да се бият доброволно. После отиват в някоя кръчма и се наливат с бира. Създават хаос и безредие, но в същото време се стремят към стегнат политически режим и са антиглобалисти. Много от тях имат доста разумни и точни политически виждания. Продукт са на шизофренията, родена от стремежа за създаване на едно перфектно общество. Нужни са, защото в групи като тяхната се излива агресията на псевдоидеалите, които си създаваме. Излива се лъжата и на преден план остава истината. Истината за всеядния агресивен човек, който е управляван от “чугунени закони”*. Няма значение дали е футбол, волейбол или крикет, спортът е само маската, зад която застават.
Снмимките са взети от различни форуми, въпреки че ги снимахме, изрично ни отказаха да ги публикуваме
*Братя Стругацки
