04 Feb 08  |  Други

      Колегите от oikumen.blogspot.com продължават рубриката си за печатен туризъм, тоест, местата от които ще можете да запълните книжката си с печати на Българския туристически съюз, като ни предоставиха материали за Града на люляците – Ловеч.


    Ловеч се намира в последните разклонения на Стара планина, точно там където река Осъм се опитва да напусне пазвите на Балкана и да се разлее спокойно из Дунавската равнина. Местността около днешния град е била обитавана от дълбока древност поради благоприятното и разположение между равнината и планината, в близост до реката. В Ловешките пещери (Табашката и Васил Левски) са открити останки от активна човешка дейност през каменната, бронзовата и желязна епоха. На хълм Хисаря са открити поселения от медно-каменната епоха, фрагменти от глинени съдове и златна апликация. За основатели на селището по тези земи от IV – III век пр. н.е. се считат траките. Намерените сива тракийска керамика и дръжката на родоска амфора с печат и отбелязан месеца на наливане на виното дават интересни сведения за живота тук. Податки за това ни дават и днешните названия на градa и реката. Името на Ловеч не ще идва от “Град на ловци” (срв. ловец, дивеч), а от “Град до реката”, “Речен град” или просто река, казва д-р Стефан Младенов. Това твърдение се дооформя и от тракийското име на реката – Азамус (от което виждаме връзката с дн. Осъм), така и Ловеч се отнасял както за града, така и за реката.
    Най-старото име на селището е тракийското Мелта, дадено му от племето мелди, намиращо се при днешният квартал Вароша. След покоряването на Балканите от Рим тук е изградена станцията Президиум, на един от стратегическите пътища в империята свързващ най-късото разстояние от Пловдив до Дунава (това разположение ще е благоприятно за развитието на търговията през Османския период и Възраждането и добиването на названието Алтън Ловеч).
   През IX – X век на хълма е изградена българска крепост, която през следващите векове ще бъде важен исторически фактор. В края на XII век тук са спряни войските на византиеца Исак II Ангел, а през XIV век армията на Баязид Светкавицата предвождана от сина му Челеби.
Българският цар Иван Александър (1331 – 1371 г.) преди да седне на трона бил деспот на Ловеч. Тук е роден и синът му Иван Страцимир, български цар между 1356 – 1396/7 г.
    В крепостта на Хисар има разкрити останките на седем черкви, най-ранната и голяма от които е разположена в най-високата част на хълма, издигната в периода V – VI век. Тя е от типа куполни базилики, известни са само още две подобни на Балканите – Кехрие джами в Константинопол и Успение в Никея. Другите типове са от следващите векове – еднокoрабни, засводени и еднокорабни куполни черкви. От вторият тип е Боянската черква под Витоша. На Хисар има намерени множество предмети от бита на средновековните българи – оръдия на труда, керамика, накити. Има легенда, че преди падането на Търново, през 1388 г., жената на Иван Шишман дошла тук с децата си и свитата, защото това била най-яката твърдина на Балканите. В изградения от дялани камъни геран на входа на крепоста царицата хвърлила всичките си накити и скъпоценности, както и сребърния стан на който тъкала, след което кладенецът бил затиснат с огромен камък и зарит с пръст, като мястото му вече никой не можел да посочи.
    Друга история разказва как българският воевода Станко, наречен Кусам, запазил крепоста след падането на Търново, като постигнал споразумение в подножието на крепоста, Вароша да остане българската махала, а на отвъдната страна да се заселят турците и българите мохамедани. Но след време паднала и таз българска твърдина. В една тъмна, непрогледна нощ войводството което се било затворило в крепоста, обкръжено от османските орди, видяло странно шествие задаващо се по Стратешката стръмнина – белобрад старец в бели дрехи подпиращ се на тоягата си водещ стадото си от стотина овни с нобучени запалени свещи на рогата им. Българите взели това за Божие знамение и се предали, други казват, че войводите напуснали тайно към Балкана и станали хайдути.
    През XVI – XVII век, поради благоприятното разположение на града, търговията се развила и Ловеч станал важен икономически център. Превърнало се в обичай ловчанлийки да носят нанизи от от жълтици и други златни накити, което дало основание на съвременниците да го нарекат Алтън Ловеч или Златен Ловеч. Така се споменава за първи път в официален документ от 1520 г.
    Важно място заема градът и в следващия исторически етап. В годините за църковна и национална независимост в Ловеч са построени две черкви – Света Неделя и Света Богородица, както и тук е учреден центъра и архива на Вътрешната революционна организация от Васил Левски.
    През 1874 г. майстор Колю Фичето съгражда уникален за Балканите покрит мост с дюкяни свързващ разрастващата се търговска улица от двете страни на Осъма без да я прекъсва. Конструкцията е дълга 84 м и шитрока 10 м, с основи от камък и нагоре с дърво. През 1925 г. мостът е погълнат от пожар и възтановен в следващите години 1927 – 31 г., преустроен в сегашния си вид от 1982 г.
    Възрожденският дух е запазен и до днес в Архитектурно – историческия резерват “Вароша”. Той включва цялата стара част на Ловеч от десният бряг на р. Осъм, както и редица постройки от лявата страна на реката. Тесните калдъръмени сокачета ще ви отведат до къщи строени в 70-те години на XIX век. Такава подобна уличка, криволичеща между каменни зидове обрасли с бръшлян и кичест люляк води до двора на Драсовата и Рашовата къщи в които е разположена етнографската експозиция в града. Там сладкодумният разказвач, уредникът Пламен Ечков, ще ви потопи в атмосферата на отдавна отминали времена. Ще се запознаете с дядо и баба Хаджия, ще усетите аромаята на ловешкото вино и хладината на избата, ще научите какво е шаркия. Това е мястото откъдето може да вземете печат в карето за град Ловеч. Другото такова място е музеят свързан с делото и името на Апостола на свободата – “Васил Левски”. Тук се намира и най-голямата колекция от лични вещи на Дякона.
    Над музея се намира черквата “Оуспение Света Богородица” (от 1834 г.) в която служил поп Кръстю.
    В града на люляците е сниман и емблематичният филм от 1988 г. – “Вчера”.