19 May 08  |  Екотуризъм

      Кои са първите няколко места, които изникват в съзнанието ви, когато мислите за българското Черноморие. Емине, Созопол, Камен бряг, Резово, Калиакра, Несебър, курортите...Редът няма значение. Но не вярваме, че има българин бил на Калиакра, който ще го пропусне в своята класация.

Нос Калиакра за много хора е символът на Северното Черноморие. Съчетаващ внушителност, мистичност и романтика, той е място, което наистина впечатлява. Свободен. Така се чувства човек, втренчил поглед в безкрая, опитващ се да погледне сякаш зад хоризонта. Застанал на ръба, между земя и вода, той може да гледа морето с часове, да слуша боевете на вълните със скалистия бряг, да усеща неспирния бриз в лицето си... За популярността на мястото сред туристите красноречив факт е, че, особено през лятото, там се говори колкото на български език, толкова и на руски, английски и немски.

Освен че създава душевен комфорт и наслада за очите, целият район около носа представлява и голяма биологична ценност. Сухите степни хабитати около селата Българево и Свети Никола и достигащи чак до самия нос са последните запазени такива местообитания в България. В тези степни територии се срещат много растения, които са с ограничено разпространение и много редки за страната ни. Има и ендемични растения, т.е. срещат се само там и никъде другаде в света! Такива са калиакренското плюскавиче, янковият зановец, калиакренската метличина и др. Калиакра е възлова точка и за прелета на птиците по миграционния път Via Pontica. Стотици хиляди всяка пролет и есен. Други много редки за страната ни птици като дебелоклюната чучулига, черногърбото каменарче и туриликът намират подходящи условия за живот в района и ежегодно успешно се размножават.

Рядко местообитание, уникална флора, богата фауна, прекрасни гледки - това е Калиакра. Все още...

За някои хора един “китен” хотелски комплекс с 1000 апартамента, едно голф игрище и 30-тина ветрогенератора ще са добро допълнение на природната картина. И ще са в “хармония” с околната среда.

Главоломното строителство по Черноморието ни явно няма да пожали и Калиакра. Въпреки, че районът е предложен за защитена зона по европейската екологична мрежа Натура 2000, заради огромното си биоразнообразие. Ясно е, че по морето се строи много и ще се строи, оправдано или не, законно или не, разумно или не. Но да се разрушава природата на такова място (а то не е единствено) е престъпление. Не само в законов аспект. Но и в морален, това е престъпление срещу българите. Губи и природата, губим и ние. Печелят шепа умопомрачени, загубили всякакъв респект към природа, закони, народ. Хора, които мислят само за тяхното утре, но никога за общото бъдеще.

Защо винаги оценяваме нещо, губейки го? Защо винаги показваме колко сме силни пред по-слабия, в случая природата? Защо толкова лесно разрушаваме нещо толкова крехко и красиво, създавано хиляди години? На тези въпроси няма да отговорим. Ние само ги зададохме. Отговорите търсете сами. И откриете ли ги значи си заслужава да обичаме природата и страната си. И да ги пазим...