19 Jan 08  |  Екотуризъм

      “Магическо място”, така би възкликнал всеки минаващ за пръв път през живописния скален комплекс, изваян от струмската вода за милиони години. Удивление и респект изпитах и аз при първия ми досег до местната, така вдъхновяваща, действителност. След това посещенията продължиха...
Земен е малко градче, населението му е само 3000 жители. Намира се на 70 км. югозападно от София, по железопътната линия София – Кюстендил. Едноименният пролом на р. Струма, свързващ земенското и кюстендилското полета, започва непосредствено след градчето, по течението на реката. ”Заключен” е между ниските Конявска планина от изток и Земенска от запад. Дълъг е 16км. През пролома минава ж.п. линията. Ходи се по нея, като се внимава за влакове, най-вече в деветте тунела. Има и тясна пътека, която отбива вляво преди първия тунел. Асфалтов път няма. А не е и нужен. Не е нужен, но не защото не би подобрил транспортната инфраструктура в района и не би облекчил пътуването на много хора. Не е нужен, защото, за да се запази тази природна забележителност, човек трябва максимално слабо да й влияе. Не е нужен, за да се запазят уникалните скални форми, за да се запазят много растителни и животински видове. За да може природолюбителят да потърси и намери уединение, за да чува тихия ромон на Струма и мелодичната песен на славея, а не досадния шум на постоянно преминаващите автомобили и камъони.
Сега, като изключим ж.п. линията, която е слабо натоварена, и кариерата за инертни материали около средата на пролома, човешкото влияние не е сериозно. На няколко места по пролома има малки махали с ниски стари къщи, някои от които вече са необитаеми. Те по-скоро засилват самобитната атмосфера, а не са неприятно допълнение към живописния пейзаж. Проломът е неповторим с красивите си скални пирамиди, пещери, ритли и високи отвесни скали, надвиснали над бавните води на Струма, извиваша се като змия между тях. На места планината отстъпва назад, даваща място на широки крайречни поляни. Много величествен и лесно достъпен е и 50 метровият Полско-скакавишки водопад, под село Полска Скакавица(има ж.п. спирка). Заслужава си да се види и канъона на временно пресъхващата река Шегава. Намира се източно от село Ръждавица, в южния край на пролома.
В Земенски пролом е съчетано и голямо растително и животинско разнообразие, нещо което по-скоро убягва от погледа на запленения от чудния релеф турист. Мястото неслучайно е предложено за защитена зона по европейската екологична мрежа Натура 2000. Съчетанието на разнообразни местообитания- река, крайречни гори и поляни, каменисти сухи склонове с ниски най-вече дъбови гори и обширни скални комплекси, на сравнително малка площ, прави пролома уникален. Срещат се десетки видове птици, районът е богат и на земноводни и влечуги. Реката е по-чиста от повечето наши реки, богата е на риба- мряна, кефал, дори и балканска пъстърва. А щом тях ги има значи цялата речна екосистема функционира добре. Изключително е разнообразието на насекоми. По разнообразие на видове пеперуди Земенски пролом е на първо място в цяла Европа. Много български и чуждестраннн учени продължават да изследват района и да откриват все нови и нови факти, доказващи уникалността му.
Освен спокойствие, чист въздух,богата природа и необичайни и красиви гледки, района притежава и богато културно наследство. Земенският манастир “св. Йоан Богослов” датира още от 11 век и един от малкото запазени паметници на средновековната ни архитектура и стенопис. Намира се на 30 минути пеша от центъра на гр. Земен. В средата на пролома пък, на непристъпни скали се намират развалините на древната крепост “Землънград”, градена още по римско време.
Местата в България, където само за 1 ден могат да се съчетаят културни забележителности, живописни природни гледки в един приятен, лек преход не са много. Но Земенски пролом е едно от тях. И колкото и човек да ходи на такива места, той всеки нов път открива нещо ново, нещо различно, нещо, което го кара да се върне отново. И отново...