English  |  Hrvatski лимони на масата  |  www.nextbgtrip.com
Онлайн списание за туризъм и култура
МЕНЮ

ЛИМОНИ НА МАСАТА

bTOURISM ПРЕДСТАВЯ

bХОБИ

VERSUS

ВХОД
Потребителско име: Парола:
регистрация забравена парола



рейтинг   общо гласували: 0

Руски пазар Стара Загора

За да гласувате трябва

да иамте вкючени cookies

Празничен шопинг и ода за последната мандарина

31 Dec 07  |  Други

      Празниците тази година доказвали твърдението, че България е икономическото чудо на Балканите, Балканскиот тигор, както биха казали в Македония. До днес (31.12) били минали над 200 хиляди човека в трите МОЛ-а в София. Финансовите експерти са единодушни, че твърдо задминаваме Судан и Зимбабве по потребление. За месец декември българинът бил изконсумирал толкова, колкото за хилядолетия не бил правил.
Манията за празничен шопинг започва малко преди декември. По стара българска традиция намаление по време на този толкова важен за стомасите ни цикъл пускат само Китай, мобилните оператори и абонаментите за вестници и списания, защото на българина му било гот да чете, бил четивна натура. Все още обаче една голяма верига може би държи лидерство по регистриран и нерегистриран приход по време на празниците. Битака! Ние правим списание и като такова няма как да пропуснем проблема с празничиния шопинг, както и да ви дадем някои предложения. Едно лайфстайл списание с малък тираж ми каза, че идеалният подарък за моята коледа е един часовник за две хиляди лева. Питах приятелката ми дали ще ми купи идеалния подарък, но има едно суеверие, че не е хубаво да се подарява часовник. В трите МОЛ-а в София, седемте във Варна, двата в Бургас, единия в Пловдив и недовършения такъв в Костенец аз не можах да си намеря гащи под 30 лева, което за приятелката ми отново беше неразумна коледна инвестиция. Скъпите гащи нямало да скпрепят повече връзката ни, но щели да си останат скъпи. Така стигнахме до “майката хранител” – Битака. След падането на комунизма отпада и задължителната унификация на народа, особено в дрехите. Така в демократичното българско общество излезе проблемът със социалните неравенства, който започваше най-вече на ниво дрехи.
Руски пазар Стара Загора
Така се роди и Битака, той е нужната социална спойка между класите. Той е хуманен по своя смислов характер и заличава материалните недостатъци на някой хора. Продукт е на Червения кръст и лично Майка Тереза би го благословила, ако може. Освен това, на Битака тази година аз видях естетично подредена коледна украса и система от намаления, така че в крайна сметка със сигурност си заминаваш с печалба, хем в качеството, хем в парите. Битака е изключително важна търговска верига и в международен план. Той храни малки китайчета, които сглобяват транзистори в час по трудово. Храни непалски и тайландски шивачки, също така помага и на разклатената икономика на съседна Турция.
Ето на какви интересни празнични намаления се натъкнахме тази година. Великата комбинация пет за два и педесе вече беше пет за два. Става въпрос за чорапи, като бройката спрямо левовете е в полза на потребителя. Гениално търговско решение, ала WS телешоп, предствляваше фенерчето за глава. Когато навън е тъмно и жигулите неще да пали, окичваш си фенерчето на главата и ставаш като циклоп, с трето светещо око. Щандовете бяха изпълнени с разнообразни стоки, които във всеки случай винаги ще допренесат за удобството в домочадието. До малки кондензатори, тройници, жакове и букси, стоят умело подредени лакомства. Хитро виждане, което ще направи незаменима разходката на баща и син. За всекиго по нещо! Коледните лакомства са уникални по изработка и вкус.
Руски пазар Стара Загора
Дядо Коледа се среща във всякакви модификации. Той е рокер, той е разведен, той е супер герой, дето се вика, ебаха му майката на белобрадия старец. Много интересен шоколадов продукт излиза по време на Коледа и Великден. Мечоци със скръстени на гърдите си ръце, като покойници, Бог да ги прости, които са обвити в жълтеникав станиол. Освен това мечоците, по някакви неведоми пътища, вътре са кухи. Нямам представа каква е смисловата им натовареност спрямо великденските и коледните вярвания, но винаги заливат пазара по време на тези два празника. Няма как да пропуснем и фалшификата. Маратонки, на които пише адибас, вместо адидас, грешки в превода, дет се вика. Те са направени като точно копие на оригинала и в никакъв случай не са по-долнопробни откъм качество. А и защо трябва да носим на краката си името на някаква си шваба.
Не можем да ви избройм всичко, на което се натъкнахме на това живописно място, избрахме да видим как пазаруват старозагорци, а мястото беше популярният Руски пазар, който дълго време хранеше и обличаше жителите на шестия по големина град в България.
Нека да се спрем на проблема с мандарината, по възможност да е без семки. Преди десет и повече години, когато шоколад “Своге” се настаняваше на пазара като скъп и луксозен продукт, когато ядаяхме марципан и “Кума Лиса”, когато нямаше сладки на килограм и чипсът беше в прозрачни наилонови опаковки с бяло подвижно етикетче, тогава мандарината беше празник. Вярвахме все още в Дядо Мраз, а Дядо Коледа беше мръсен капиталистически продукт, който се друса с Кока Кола. Мандарината беше запазена марка на месец декември, беше скъпа и сладка и богато красеше новогодишната трапеза. Детските ми спомени свързани с тези празници са мандаринови спомени.
Мандарини
Вкусът на празника се изразява с леко горчива сдъвкана семка, семка, която по никое друго време на годината не влизаше в устата ми. Панерчето изобилстваше от малките мандаринки, а на лицата на всички имаше неустоима радост. Лично аз се заглеждах във видовете смях и усмивки около масата, които можеби само по време на трите важни вечери през декември бяха толкова истински. От тогава ми се запечати в главата, че мандарината допринася много повече за зареденото с позитивизъм пространство, отколкото свинската пържола. Бананът беше нейн верен спътник, но Нова година със сигурност принадлежеше на нея. Графа пееше през пет минути по телевизията известната си песен: “мандарини, мандарини, светят празнични витрини, мандарините у нас идват само с Дядо Мраз”. Бях твърдо убеден, че Дядо Боже е забранил на Адам и Ева не какво да е, а мандарината. Сега я даваше на грешните им наследници само около рождения ден на сина си. Оранжевият цвят, съчетан с меката жълтеникава светлина на свещта, дотолкова остана в съзнанието ми, че дори и сега красивите ми спомени имат оранжеви и жълтеникави контури. Пазарната икономика обаче уби мандарината, разчекна я и я превърна едва ли не в плод за джибри. Вече ядем от чипса на Роналдиньо, шоколад “Милка” е толкова разпространен, че децата в градовете са на твърдото мнение, че кравите са лилави, а изборът от сладки, тип Хоремага, е повече отколкото могат да бъдат вкусовите ни представи. Дядо Мраз загина, а с него загина и мандарината. Джуджетата на Дядо Коледа са по-добри в техническо отношение и започнаха да носят телефони с плеър, камера, игри. Вече не е вкусно, а просто изобилно от всичко, което можем да имаме през годината. Така умря последната мандарина, а с нея и истинските усмивки около празничната трапеза.

Христо Кабаджов


коментирай


nextBGtrip.com


Виж още...