рейтинг 
общо гласували: 0
общо гласували: 0
Музикалният туризъм на България 2007
31 Dec 07 | Други
През първата година от членството си в ЕС България направи убедителна крачка напред в областта на музикалния туризъм. Но тя не бе достатъчна. Огромните инвестиции и значими проекти не се появиха и през 2007г. Превръщането на страната ни в “музикалния символ на Европа” както вече тръбят от министерството на културата се отложи с още една година. Все пак 2007-ма година загатна за огромния потенциал на България по този отрасъл на туризма. Несъмнено за българския музикален бизнес изминалата година ще бъде запомнена като “големия пробив” на престижния европейски музикален конкурс Евровизия. Нашите представители, Стоян и Елица, напълно завладяха Европа с великолепната си етнокомпозиция и безупречното изпълнение на сцената. Петото място, което спечелиха българите е повече от успех, още повече като се има предвид, че по презумция гласуването на това музикално състезание е предимно национално и етническо. Прави чест на комшиите ни – гърците, турците, румънците и македонците, че без ни най-малка доза национализъм подариха на България своите високи оценки. Евровизия 2007 всъщност затвърди една общоприета истина - музикалното сърце на Европа бие на Балканите (Не дай, Боже, да се налага да слушаме фолклорна музика на немски език, например!). Разоранета и очернена православна Сърбия най-сетне освети истинското си лице и заслужено завоюва приза за най-добра песен на конкурса и правото да бъде домакин на най-комерсиалното музикално събитие в Европа за 2008 г. На милиметри преди нас финишира турският изпълнител, а макар да не влезоха в топ 5 гърците и македонците също оставиха добри впечетления. Всичко това категорично подчерта успешната линия, което през последните години подемат изпълните от Балканите – развитие на източноевропейския жанр етно-музика. За съжаление, по български парадокс, у нас тази музика все още трудно си пробива път между дебелите пластове комерсиална чалга (и не само). Български виртуози като Атешхан Юсеинов, Владко Карпаров, Мартин Любенов, Теодосий Спасов и Иво Папазов, които в последно време биват затупвани от престижни международни награди, за българската публика все още остават в калъфа на ”народни музиканти” и трудно намират реализация на нашия пазар. С надежда, че през предстоящата година етно-джазът от България, който убедително се превръща в запезена марка на страната ни в Европа постепено ще се лансира и у нас, ще проследим най-значимите достижения на българския музикален туризъм през 2007 година. Така както ги видя екипът на Btourism.
“Балканска треска” във Виена е красноречивото заглавие на фестивал, който през 2007 се проведе за четвърти път в световната музикална столица. Композитори и изпълнители от всички балкански страни се срещнаха за да накарат виенчани да усетят неравноделния пулс на оригиналната музика от нашия регион. Сред звездите на “Балканска треска 2007” бяха Милчо Левиев, известен като бащата на етно-джаза, Иво Папазов, Горан Брегович и неговият "Оркестър за сватби и погребения”, Арабела Караян, дъщеря на прочутия диригент, гръцкият музикант Георге Даларас, който в родината си е възприеман като смесица от Брус Спрингстийн и Горан Брегович, добре познатият на виенската публика Стоян Янкулов и още редица други.
Особено любопитно за виенчани беше изпълнението на Арабела Караян. Заедно с българската си банда Please Shut Up Band тя представи една своеобразна и трудна за описание смесица от етно-джаз и рок.
Фестивалът беше закрит с концерт на българската формация “Атеш Хан Тайфа” и младата българска гъдуларка от ромски произход Даринка Цекова. Тя е първата жена, която свири на този инструмент, и според организаторите на фестивала първият човек, който е разширил до такава степен музикалните и стилистични възможности на гъдулката. Преди това, в отделен концерт, тя излезе на сцената с една от живите джаз легенди – Милчо Левиев. За първи път тази година се състоя и съпровождащ кинофестивал Balkan Fever Cinema, който представи най-добрите нови филми от страните на Балканския полуостров и Източна Европа. Освен това музикалният фестивал за първи път бе представен извън Австрия - в Лондон от 15 април до 5 май. Сред традиционните участници е акордеонистът Мартин Любенов – един от най-младите представители на българската етно-музика. От десетилиетие той живиее във Виена и е добре познат в много европейски страни. Групата, с която издаде последния си албум е сформирана във Виена и се нарича “Джаста-праста”. Това беше и наименованието на workshop, който Мартин проведе в Котел с ученици от Националното училище за фолклорни изкуства и талантливи деца от циганската махала в града. Музикалният workshop в Котел бе една от причините екипът на режисьора Андрей Слабаков да заснеме документален филм посветен на талантливия музикант. Филмовата продукция е по съвместен проект с Националното училище за фолклорни изкуства “Филип Кутев” в гр.Котел. Като повечето ромски деца, Мартин Любенов също е увлечен по музиката и извървява дълъг път от циганската махла на града до най-големите концертни зали в Европа.
Преди да основе своите групи, Мартин свири с най-различни музиканти. Най-емоционалният период от това време е работата с интернационален оркестър, създаден по време на войната в бивша Югославия. Хърватин, турчин, сърбин, австриец, поляк изнасяли концерти с идеята да активизират обществените сили, за да бъдат прекратени военните действия в региона. С този оркестър Мартин пътува из цяла Европа, дори в Бразилия. Така името му става известно и получава нови възможности. В “Мартин Любенов” оркестър участват и други българи, които живеят и работят извън родината – Асен Дойкин, който е в САЩ, Владко Карпаров - Германия. Младият саксофонист Владимир Карпаров всъщност е един от основните изпълнители в последния албум на Мартин Любенов, което през февруари беще презентиран в популярния клуб на Джо Завинул в австрийската столица.
Владко Карпаров от години живее в Германия и основните му проекти се свързват с работата му извън България. Той обаче не пропуска нито една възможност да свири и в родината си. Последните му изяви у нас бяха три - концерт, който се излъчи на живо по програма “Христо Ботев” на Националното радио, участие във фестивала “София Джаз Пик” и среща с публиката на крайдунавския град Русе в прочутия Джаз клуб. През последните години той свири в почти всички издания на джаз-фестивалите във Варна и Банско, фестивала на изкуствата Аполония. Една от групите, с които най-често се изявява в Германия и Австрия е “For Free Hands”. Очаква се скоро да се появи вторият албум на квартета, който е с международен състав. Барабанистът е грък, китаристът е немец, а басистът е от САЩ. Работата му с български музиканти, които имат подчертано отношение към преплитането на фолклора с джаза, като Йълдъз Ибрахимова и Теодосий Спасов очевидно оказва силно влияние върху него, в репертоара на групата вече присъстват няколко пиеси върху български ритми и интонации.
Най-добрият кавалджия в света Теодосий Спасов също имаше успешна година. Той е и един от най-активните автори на българската етно-джаз сцена, като непрекъснато привлича за свои съмишленици чуждестранни изпълнители. През май той изнесе концерт с квартет “Баце” в който са още Александър Петров от Македония, Васил Хаджиманов от Сърбия и ливанецът Башар Халифе. Това всъщност беше началото на тяхното европейско турне, в което бяха включени още Македония, Хърватия, Косово, Сърбия, Черна гора, Словения, Франция и Италия. Турнето им завърши в популярния джаз клуб "Bird Land" във Виена.
Продължават и съвместните изяви на Теодосий заедно с двамата китаристи – македонеца Влатко Стефановски и сърбина Мирослав Тадич. Преди време те издадоха албума “Трета майка” – една от най-успешните програми, създадена от балкански артисти. В нея са включени красиви мелодии, които присъстват във фолклора на трите страни.
2007 година ще се запомни и с грандиозния концерт на феноменалната Лили Иванова, които събра над 5 хиляди свои почитатели в зала 1 на НДК. В почти четиричасовия спектакъла мега звездата, която през 2007 г. навърши 68 години отново доказа, че за таланта и амбицията й няма граници и всеки неин концерт е по-високо стъпало в забележителната й творческа кариера. 65 години навърши през 2007-ма и касмическата ни певица - Валя Балканска. Нейната работоспособност също не е намаляла през годините, защото и през предстоящата година родената в село Арда, Смолянско, певица планира нови участия по света, заедно със своя партньор, гайдаря Петър Янев. Популарността и на двамата изглежда съвсем не е намаляла откакто точно пред и 30 години от астронавската база Кейп Канаверъл полетя към космоса нейния “Делю хайдутин”. През февруари 2007-ма 55 години закръгли и магьосникът на кларинета Иво Папазов-Ибряма. Заедно със своя сватбарски оркестър “Тракия” той е свирил почти навсякъде по света - пред папата, на бившия американския президент Бил Клинтън и т.н. През май изнесе концерт в “Islington Academy”, а след това лондонският “Guardian” му посвети статия. След първоначалното стъписване от юнашкия вид на Ибряма, авторът отдава дължимото възхищение на изобретателното, виртуозно и непрекъснато променящо се смесване на традиционен стил и джаз-импровизациите на българските артисти.
Малко по-рано, през март, Иво и неговият оркестър свириха в Белгия и Холандия и направиха записи за нов компактдиск. Издава го холандска компания с продуцент Джо Бойд – човекът, един от най-близките приятели на Иво Папазов. Преди две години последният му албум “Панаир”получи наградата на публиката за световна музика в конкурса на Би Би Си. 70-годишен юбилей отбеляза и легендарната Надка Караджова от село Три водици, Пазарджишко. Зад гърба си тя има забележителна кариера, която продължава повече от 40 години. . В последните години тя създаде квартет “Славей”, където пее заедно с дъщеря си Светла Караджова. Сопрановият й глас се извиси и през тази година на много сцени в Европа и за осми пореден път в Япония, където е представена като най-известната изпълнителка от Балканите.
На 40 години стана Ангел Димитров от Хасково, което е сред младите наследници на фолклорната музика. Изключителен виртуоз на тамбура и китара, той трасира нов път в етномузиката. Иван Милев, Иво Папазов, Петър Ралчев, Никола Илиев са част от известните народни музиканти, с които е свирил през годините.
Феноменалният акордеонист Ибро Лолов навърши на 75 години през 2007-ма. Уникалните му импровизации върху фолклора на почти всички источноевропейски награди е изправял на крака дори парижани, които през 1982г. ме присъждат наградата “Сърцето на акордеона”. “Неговата чиста мелодия, рядка отчетливост, неизтощим темперамент, щастливо творческо дълголетие са качества, с които малцина могат да се похвалят. Ибро Лолов с право може да се гордее с всичко, което е направил за последователите в свиренето на акордеона.” – думи на Петко Радев, един от символите в българската народна музика.
През първата година от членството си в ЕС България направи убедителна крачка напред в областта на музикалния туризъм. Но тя не бе достатъчна. Дали през 2008г. ще имаме поне проект за дългоочаквания музикален фестивал от ранга на сръбския Exit или Sziget в Унгария ще покаже само времето. Къде и как ще се разпределят парите от еврофондовете към туризма и дали българския музикален пазар придобие по-модерна физиономия през 2008г. или ще продължим да я караме по законите на дребния commercial и на стари лаври? Каквото и да се случи сигурно е поне едно – през 2008г. Btourism отново ще бъде близо до вас и ще ви предлага своето виждане за туристическия и културен живот в България.
През първата година от членството си в ЕС България направи убедителна крачка напред в областта на музикалния туризъм. Но тя не бе достатъчна. Огромните инвестиции и значими проекти не се появиха и през 2007г. Превръщането на страната ни в “музикалния символ на Европа” както вече тръбят от министерството на културата се отложи с още една година. Все пак 2007-ма година загатна за огромния потенциал на България по този отрасъл на туризма. Несъмнено за българския музикален бизнес изминалата година ще бъде запомнена като “големия пробив” на престижния европейски музикален конкурс Евровизия. Нашите представители, Стоян и Елица, напълно завладяха Европа с великолепната си етнокомпозиция и безупречното изпълнение на сцената. Петото място, което спечелиха българите е повече от успех, още повече като се има предвид, че по презумция гласуването на това музикално състезание е предимно национално и етническо. Прави чест на комшиите ни – гърците, турците, румънците и македонците, че без ни най-малка доза национализъм подариха на България своите високи оценки. Евровизия 2007 всъщност затвърди една общоприета истина - музикалното сърце на Европа бие на Балканите (Не дай, Боже, да се налага да слушаме фолклорна музика на немски език, например!). Разоранета и очернена православна Сърбия най-сетне освети истинското си лице и заслужено завоюва приза за най-добра песен на конкурса и правото да бъде домакин на най-комерсиалното музикално събитие в Европа за 2008 г. На милиметри преди нас финишира турският изпълнител, а макар да не влезоха в топ 5 гърците и македонците също оставиха добри впечетления. Всичко това категорично подчерта успешната линия, което през последните години подемат изпълните от Балканите – развитие на източноевропейския жанр етно-музика. За съжаление, по български парадокс, у нас тази музика все още трудно си пробива път между дебелите пластове комерсиална чалга (и не само). Български виртуози като Атешхан Юсеинов, Владко Карпаров, Мартин Любенов, Теодосий Спасов и Иво Папазов, които в последно време биват затупвани от престижни международни награди, за българската публика все още остават в калъфа на ”народни музиканти” и трудно намират реализация на нашия пазар. С надежда, че през предстоящата година етно-джазът от България, който убедително се превръща в запезена марка на страната ни в Европа постепено ще се лансира и у нас, ще проследим най-значимите достижения на българския музикален туризъм през 2007 година. Така както ги видя екипът на Btourism.
“Балканска треска” във Виена е красноречивото заглавие на фестивал, който през 2007 се проведе за четвърти път в световната музикална столица. Композитори и изпълнители от всички балкански страни се срещнаха за да накарат виенчани да усетят неравноделния пулс на оригиналната музика от нашия регион. Сред звездите на “Балканска треска 2007” бяха Милчо Левиев, известен като бащата на етно-джаза, Иво Папазов, Горан Брегович и неговият "Оркестър за сватби и погребения”, Арабела Караян, дъщеря на прочутия диригент, гръцкият музикант Георге Даларас, който в родината си е възприеман като смесица от Брус Спрингстийн и Горан Брегович, добре познатият на виенската публика Стоян Янкулов и още редица други.
Особено любопитно за виенчани беше изпълнението на Арабела Караян. Заедно с българската си банда Please Shut Up Band тя представи една своеобразна и трудна за описание смесица от етно-джаз и рок.
Фестивалът беше закрит с концерт на българската формация “Атеш Хан Тайфа” и младата българска гъдуларка от ромски произход Даринка Цекова. Тя е първата жена, която свири на този инструмент, и според организаторите на фестивала първият човек, който е разширил до такава степен музикалните и стилистични възможности на гъдулката. Преди това, в отделен концерт, тя излезе на сцената с една от живите джаз легенди – Милчо Левиев. За първи път тази година се състоя и съпровождащ кинофестивал Balkan Fever Cinema, който представи най-добрите нови филми от страните на Балканския полуостров и Източна Европа. Освен това музикалният фестивал за първи път бе представен извън Австрия - в Лондон от 15 април до 5 май. Сред традиционните участници е акордеонистът Мартин Любенов – един от най-младите представители на българската етно-музика. От десетилиетие той живиее във Виена и е добре познат в много европейски страни. Групата, с която издаде последния си албум е сформирана във Виена и се нарича “Джаста-праста”. Това беше и наименованието на workshop, който Мартин проведе в Котел с ученици от Националното училище за фолклорни изкуства и талантливи деца от циганската махала в града. Музикалният workshop в Котел бе една от причините екипът на режисьора Андрей Слабаков да заснеме документален филм посветен на талантливия музикант. Филмовата продукция е по съвместен проект с Националното училище за фолклорни изкуства “Филип Кутев” в гр.Котел. Като повечето ромски деца, Мартин Любенов също е увлечен по музиката и извървява дълъг път от циганската махла на града до най-големите концертни зали в Европа.
Преди да основе своите групи, Мартин свири с най-различни музиканти. Най-емоционалният период от това време е работата с интернационален оркестър, създаден по време на войната в бивша Югославия. Хърватин, турчин, сърбин, австриец, поляк изнасяли концерти с идеята да активизират обществените сили, за да бъдат прекратени военните действия в региона. С този оркестър Мартин пътува из цяла Европа, дори в Бразилия. Така името му става известно и получава нови възможности. В “Мартин Любенов” оркестър участват и други българи, които живеят и работят извън родината – Асен Дойкин, който е в САЩ, Владко Карпаров - Германия. Младият саксофонист Владимир Карпаров всъщност е един от основните изпълнители в последния албум на Мартин Любенов, което през февруари беще презентиран в популярния клуб на Джо Завинул в австрийската столица.
Владко Карпаров от години живее в Германия и основните му проекти се свързват с работата му извън България. Той обаче не пропуска нито една възможност да свири и в родината си. Последните му изяви у нас бяха три - концерт, който се излъчи на живо по програма “Христо Ботев” на Националното радио, участие във фестивала “София Джаз Пик” и среща с публиката на крайдунавския град Русе в прочутия Джаз клуб. През последните години той свири в почти всички издания на джаз-фестивалите във Варна и Банско, фестивала на изкуствата Аполония. Една от групите, с които най-често се изявява в Германия и Австрия е “For Free Hands”. Очаква се скоро да се появи вторият албум на квартета, който е с международен състав. Барабанистът е грък, китаристът е немец, а басистът е от САЩ. Работата му с български музиканти, които имат подчертано отношение към преплитането на фолклора с джаза, като Йълдъз Ибрахимова и Теодосий Спасов очевидно оказва силно влияние върху него, в репертоара на групата вече присъстват няколко пиеси върху български ритми и интонации.
Най-добрият кавалджия в света Теодосий Спасов също имаше успешна година. Той е и един от най-активните автори на българската етно-джаз сцена, като непрекъснато привлича за свои съмишленици чуждестранни изпълнители. През май той изнесе концерт с квартет “Баце” в който са още Александър Петров от Македония, Васил Хаджиманов от Сърбия и ливанецът Башар Халифе. Това всъщност беше началото на тяхното европейско турне, в което бяха включени още Македония, Хърватия, Косово, Сърбия, Черна гора, Словения, Франция и Италия. Турнето им завърши в популярния джаз клуб "Bird Land" във Виена.
Продължават и съвместните изяви на Теодосий заедно с двамата китаристи – македонеца Влатко Стефановски и сърбина Мирослав Тадич. Преди време те издадоха албума “Трета майка” – една от най-успешните програми, създадена от балкански артисти. В нея са включени красиви мелодии, които присъстват във фолклора на трите страни.
2007 година ще се запомни и с грандиозния концерт на феноменалната Лили Иванова, които събра над 5 хиляди свои почитатели в зала 1 на НДК. В почти четиричасовия спектакъла мега звездата, която през 2007 г. навърши 68 години отново доказа, че за таланта и амбицията й няма граници и всеки неин концерт е по-високо стъпало в забележителната й творческа кариера. 65 години навърши през 2007-ма и касмическата ни певица - Валя Балканска. Нейната работоспособност също не е намаляла през годините, защото и през предстоящата година родената в село Арда, Смолянско, певица планира нови участия по света, заедно със своя партньор, гайдаря Петър Янев. Популарността и на двамата изглежда съвсем не е намаляла откакто точно пред и 30 години от астронавската база Кейп Канаверъл полетя към космоса нейния “Делю хайдутин”. През февруари 2007-ма 55 години закръгли и магьосникът на кларинета Иво Папазов-Ибряма. Заедно със своя сватбарски оркестър “Тракия” той е свирил почти навсякъде по света - пред папата, на бившия американския президент Бил Клинтън и т.н. През май изнесе концерт в “Islington Academy”, а след това лондонският “Guardian” му посвети статия. След първоначалното стъписване от юнашкия вид на Ибряма, авторът отдава дължимото възхищение на изобретателното, виртуозно и непрекъснато променящо се смесване на традиционен стил и джаз-импровизациите на българските артисти.
Малко по-рано, през март, Иво и неговият оркестър свириха в Белгия и Холандия и направиха записи за нов компактдиск. Издава го холандска компания с продуцент Джо Бойд – човекът, един от най-близките приятели на Иво Папазов. Преди две години последният му албум “Панаир”получи наградата на публиката за световна музика в конкурса на Би Би Си. 70-годишен юбилей отбеляза и легендарната Надка Караджова от село Три водици, Пазарджишко. Зад гърба си тя има забележителна кариера, която продължава повече от 40 години. . В последните години тя създаде квартет “Славей”, където пее заедно с дъщеря си Светла Караджова. Сопрановият й глас се извиси и през тази година на много сцени в Европа и за осми пореден път в Япония, където е представена като най-известната изпълнителка от Балканите.
На 40 години стана Ангел Димитров от Хасково, което е сред младите наследници на фолклорната музика. Изключителен виртуоз на тамбура и китара, той трасира нов път в етномузиката. Иван Милев, Иво Папазов, Петър Ралчев, Никола Илиев са част от известните народни музиканти, с които е свирил през годините.
Феноменалният акордеонист Ибро Лолов навърши на 75 години през 2007-ма. Уникалните му импровизации върху фолклора на почти всички источноевропейски награди е изправял на крака дори парижани, които през 1982г. ме присъждат наградата “Сърцето на акордеона”. “Неговата чиста мелодия, рядка отчетливост, неизтощим темперамент, щастливо творческо дълголетие са качества, с които малцина могат да се похвалят. Ибро Лолов с право може да се гордее с всичко, което е направил за последователите в свиренето на акордеона.” – думи на Петко Радев, един от символите в българската народна музика.
През първата година от членството си в ЕС България направи убедителна крачка напред в областта на музикалния туризъм. Но тя не бе достатъчна. Дали през 2008г. ще имаме поне проект за дългоочаквания музикален фестивал от ранга на сръбския Exit или Sziget в Унгария ще покаже само времето. Къде и как ще се разпределят парите от еврофондовете към туризма и дали българския музикален пазар придобие по-модерна физиономия през 2008г. или ще продължим да я караме по законите на дребния commercial и на стари лаври? Каквото и да се случи сигурно е поне едно – през 2008г. Btourism отново ще бъде близо до вас и ще ви предлага своето виждане за туристическия и културен живот в България.
