21 Dec 07  |  Общество

      Първата година от членството на България в ЕС убедително затвърди добрите позиции на страната ни по едно от най-печелившите пера на нейната икономиката – туризмът. Доказват го и цифрите. През 2007 г. над 4 милиона чужденци са предпочели да прекарат лятната или зимната си ваканция у нас, което е с около 7% повече спрямо 2006 г. Най-много са туристите от ЕС, около 70%, като повечето от тях са граждани на Гърция, Германия, Великобритания, Швеция и Финландия. Техният брой спрямо миналата година също е повишен - с над 30%. Въпреки добрите показатели в края на годината обаче България, която доскоро бе определянa като „тигъра на Балканите” отбелязва известен застой спрямо предходните години. Индикации за това се появиха още в началото на летния туристически сезон, когато за пръв път през последните години до средата на месец юли много от новопостроените хотели в крайморските ни курорти останаха празни. Това принуди собствениците им драстично да понижат цените на нощувките, което създаде безпрецедентен за българска почва дъмпинг и изостри конкуренцията в бранша. Отливът на чужденци от страните извън ЕС през пиковия за летения туризъм у нас месец август бе компенсиран с туристически приток от Европейския съюз и Балканите. Проваленият старт на тазгодишната лятна туристическа кампания обаче подсказа най-сериозните проблеми в развитието на отрасъла и прозвуча като предупреждение срещу недалновидната политика, водена през последните години по отношение на туризма в България.
    До началото на зимата в страната ни са пристигнали над 4 млн. туристи. Това е повишение от 7% спрямо същия период на 2006 г., която бе най-успешната туристическа година за България от много години. Приходите от туризъм в началото на септември т.г се изчисляваха на €3 млрд., или 17% повече от миналата година. Най-активният туристически регион в страната и през 2007г. бе варненският, който формира една четвърт от туристическия приток. До началото на зимата най-много туристи у нас са пристигнали от Румъния и Германия, като за първите девет месеца на годината румънците са били повече от 1,3 млн. Реално почиващите в България от тях обаче се изчисляват на около 650 хил., като останалите са преминали транзитно за средиземноморските брегове на Гърция и Турция. Техният брой все пак изпреварва този на туристите от Обединеното кралство и Германия, които традиционно се приемаха за водещи по този показател. Немците, почиващи в България в края на есента се изчисляваха на близо 730 хил., което представлява повишение с около 17% спрямо същия период на миналата година. Англичаните пристигнали у нас до началото на зимата са 7% повече отколкото през последните девет месеца на 2006г., или около 410 хил. Повишен е интересът към България от страна на малтийците и унгарците, които през тази година са били съответно близо 4 хил. и 120 хил. Над 50% е увеличението при туристите от Ирландия, които за наблюдавания период са били общо 83,5 хил. Драстичен спад е отчетен единствено по отношение на туристите от страните извън ЕС, което се дължи на въвеждането на визов режим. Най-значително е намалението при македонците и сърбите, които т.г. са били над 70% по-малко в сравнение с 2006 г.От Сърбия са пристигнали само 100 хил. туристи, а от Македония около 56 хил.
    И за 2007 година най-тревожна за туризма у нас остава статистиката свързана с неудържимото строителство на хотели, ваканционни селища, голф игрища и нощни заведения, които изцяло променят представите за България като дестинация за семеен отдих сред тишина и запазена природа. На мястото на зелените крайбрежни селища и планински курорти все по-често израстват огромни хотелски комплекси от градски тип. Само за първите 7 месеца на 2007 г. са построени над 1800 хотела и заведения, което е абсолютен рекорд спрямо предходните години. По-рано през годината германската медия Die Presse нерече страната ни “алкохолен рай за скандинавските младежи” и алармира за опасността България да поеме по грешен път на развитие на туризма. Като основна причина за тревожната тендеция се изтъква преди всичко ниската цена на високоспиртния алкохол у нас. Подобно бе становището и на редица български експерти. Според шефката Държавна агенция по туризъм Анелия Крушкова България е тръгнала по “испанския път”, а Благой Рагин, председателят на БХРА дори заговори за Майорка-синдром. Някои български политици също предупредиха, че курортите ни се превръщат в дом за социално слаби от Западна Европа. Засега почти безрезултатни остават и опитите България да се превърне в предпочитана дестинация за извършване на различни здравни услуги - пластична хирургия, стоматология и др.
    Постепенно заетите в туристическия бранш в България обаче като че ли все по-осезателно започват да усещат необходимостта от скъсване с общоприетите клишета на масовия туризъм. Несъмнено, туризмът не означава само набързо изграждане на свръхлуксозна леглова база и денонощни заведения, които да изконсумират почивката на чужденците. Това провокира все повече предприемачи в бранша да се заемат с разработването на атракции и туристически пакети, предназначени за една по-интелигентна и платежоспособна клиентела. Става дума за чужденците, които искат да опознаят истинското лице на България. А те, както сочат проучванията, постепенно се увеличават. През 2007г. значителна част от посетилите България са пренебрегнали евтините туристически пакети по Черноморието и са се насочили към вътрешността на страната за да се запознаят със символите на култуно-историческото ни наследство и природа. Най-висок е бил интересът към православните църкви и манастири, средновековните крепости и остатъците от древна култура.
    2007 година ще се запомни и като първата година, в която редица български общини приложиха проекти за устойчиво развитие на туризма, финансирани от Европейския съюз. Изграждането на екопътеки, възраждането на местния фолклор и занаяти и реставрацията на стари манастири са сред най-често посочваните инициативи за популяризиране на съответните региони като атрактивни туристически дестинации. В редица туристически селища се проведоха обучения на планински водачи, аниматори, както и на стопани на къщи за гости. През отминаващата година селският туризъм също отчете по-високи резултати. Почивката “на село” всъщност се оказва едно от най-предпочитаните туристически предложения през 2007г., което наложи за Туристическа кампания 2008 нов поглед върху предпочитанията на чуждестранните гости в България. Проведените проучвания показват, че по-голямата част от тях предпочитат страната ни най-вече заради запазената й природа и богатото културно-историческото наследство. Обикновено почивката им в българско село се съчетава с конни преходи, джип сафарита и опознавателни турове до местни природни и културни забележителности. Спокойствието и уюта на селското ежедневие са причината много от тях и да се заселят в български села. Най-често това са великобританци, които предпочитат крайморските или високопланински села. Техният брой през изминаващата година значително е нараснал, като в някои общини вече са се оформили цели преселнически колонии, които постепенно се адаптират към българския начин на живот.
    Присъединяването на България към ЕС доведе до повишаване на интереса към страната и това набързо вдигна цените на ваканционните имоти у нас това лято. Най-сериозно бе повишението при новопостроените луксозни апартаменти и вили по бреговете на Черно море. Въпреки резкия ценови скок обаче експертите продължават да определят цените на тези имоти като изключително изгодни и които не се срещат никъде другаде в ЕС. Най-много са купувачите от Западна Европа и Русия, като по-голямата част от тях използват имотите си като летни вили или ги преотдават под наем.
    За радост на любителите на снежните спортове тази година зимата у нас подрани и повечето ни планинските и ски центрове вече приемат туристи. Най-активни и през този зимен сезон се очаква да бъдат зимните курорти на Родопите, Рила, Пирин и Витоша. По традиция най-големите фенове на ски центровете у нас са англичаните. Веднага след тях се подреждат туристите от скандинавските страни и Русия, като до края на сезона се очаква по-висок интерес и от съседните балкански държави.