17 Dec 07  |  Други

      Двата най-големи християнски празника са Коледа и Великден. Не-езически апотеоз на умиращото и възраждащото се божество. Нищо ново, бихме казали ние, с изключение на това, как хората отбелязват сега вечната си възхвала към умиращото и възраждащото се божество. Или тук по-точният термин не е възхвала, а празнуване. Според етимолозите думата „празник” идва от „изпразвам се”, тоест, изпразвам се от работа. Празникът не може да се случи в делничен ден, това е голямата опозиция в живота на старите българи, работа и почивка. Вечната борба е между киселото консервирано зеле и печеното агне. Затова и днес, който много празнува е безделник, отървал се е от досадното битие на делника. Евала, по таблоидите ги наричат бохеми. А терминът „бохем” идва от цигани, за които се е смятало, че идват от Бохемия. В момента няма почит или възхвала. Няма сляп страх и религиозен екстаз при отбелязване на рождението на Христос. Един от най-старите рождени дни, който помни историята, над 2000 години, е повод за 90% от населението на Републиката да се почувстват бохеми. Всичко това идва точно навреме, защото повод за бохемщина ни дава и папа Григорий, който удря чертата на календарната година точно шест дена след като Бог се е родил.
В този алкохолен тур единствени губещи са служителите. Медицинските лица, на които се налага да шият по стотици откъснати пръсти, полицаи, които щат не щат трябва да развалят на някой празника, и стотици служители в заведения, чиято единствена утеха е солидният бакшиш. Как празнува обикновеният човек в България Коледата и доколко Христос е в основата на това негово празнуване е спорен въпрос.

Ако разглеждаме отделни групи, който чувстват празника различно, на първо място трябва да поставим тийнейджърите. Същите тези тийнейджъри, които са кошмар за всеки хижар. Днешните ученици сякаш се състезават с миналите поколения по надпиване. Нека ви разкажа една сладка история на 18 годишен локален герой от средно голям град. Гарантирам за нейната достоверност. Да го наречем условно Боко. Прибрал се Боко, който краде, за да получи нужното финансово самочувствие, прибрал се той при баща си. Баща, бивш военен, естествено сега пазач и още по-естествено алкохолик. Старецът раздразнен, че синът му е нехранимайко и се прави на голям мъжкар, отправя предизвикателство. „Кой ще изпие повече”? В 21 век измервателния уред на мъжкарията се казва алкохол. Няма значение какъв. „Три дена яли и пили” е важен постулат от детството ни, но всички забравихме героичните постъпки, които предхождат сакралните три дена. Боко няма да се даде на съсухрения си старец, чиито обект смята да обере само след няколко дена. Наливат двамата и къркат яко, на екс. Бащата става да повърне, връща се и победоносно заявява, че все още е на линия. Боко става с оправданието, че и той ще повръща и опъва три магистрали амфетамини в тоалетната. Връща се с по-пресъхнало гърло от всякога, а алкохолът не че не го плаши, ами му действа като нектар на болен от хепатит. Така, докато бащата припада, малко след делириума си, а Боко излиза на дискотека да търси кръв. Тийнейджърите не намират Христос на Коледа, не го и търсят, за тях денят е просто празник. За Боко денят, в който победи баща си по мъжкария е 24 декември. В съзнанието му, 24 декември 2002 година завинаги ще остане свят ден. Бях там когато се похвали, знам, че и тази година ще разкаже историята, когато се навърши петгодишнина от победата му. Това е голямата опозиция между прецакания посткомунистически българин, който изяде целия буламач на историята и възпитания в ранна демокрация идиот. Повърня срещу амфетамини на Бъдни вечер!
Съпоставката е един от най-добрите методи за анализ. В стари времена, когато за хората Коледа е представлява система от вярвания, които е трябвало да бъдат стриктно спазвани, е имало групи от мъже, които са обикаляли пияни по нощите. Те са обикаляли между 25 декември и шести януари (Йордановден), което съвпада с времето на „мръсните дни”. Вярва се, че в този интервал от време, земята е некръстена и над нея властват зли сили. За тази цел маскираните мъже, подобно на кукери, са кръстосвали селата и със страшните си звуци и викове са прогонвали злите духове. Имало е случаи, когато в рамките на едно по-голямо село има няколко подобни групи, които се пръскат из различните му махали. Тогава е трябвало да разграничат точно периметъра си на обсег, но ако се срещнат, те обикновено се сбиват. Стигало се е до фатални схватки, при които са загивали хора. Всичко се повтаря, не само ако четем внимателно Иван Хаджийски. Случаите от предходни Коледи на сбивания между младежи с кофти последствия са хиляди. За никого не е тайна, че нещата ще се повторят и тази година. Празникът се отбелязва диво, трябва да има гръм и пукот, за да се разбере на целия полуостров, че мама му стара, тук се празнува. Младежи, изпълнени с метилов, повтарям – метилов – алкохол заливат улиците на градското пространство и без страх в очите си нанасят поражения, достойни да засенчат всяка демонстрация на малцинствени групи във Франция. Празникът е пълен единствено със счупен нос и разкървавено небце. Защото вкусът на кръв в устата е достоен белег за подобаващо изживяна празнична вечер. Пиратките тук са пречупени през призмата на балканското перчене и са символ на мъжественост. Пуцай, куме! е друг важен фолклорен постулат, който е залегнал сериозно в съзнанието ни. Колкото повече гърми, толкова повече си пич. Мутри, военни и полицаи с пистолети, а за останалите си има подръчни или купешки средства, с който могат да се докажат пред обществеността.
Приказката е близка до мита. При мита имаме история за сътворението на света, имаме поука за това какво трябва да ни е правилното морално поведение, имаме урок и поука. Имаме измислена история. Нашата Коледна приказка е приказка за реалността, пред която всички ние си затваряме очите. Реалността, че Христос и Богородица са повод за възбуждане на поредния бес. Ако хората от едно време са прогонвали злите сили в празничния период от време, то сега този период предизвиква злите сили, особено сред младежите. Една баба мюсюлманка от харманлийско село остана без внука си, остана още по-сама, без детето, с което щеше да сподели религиозната си несъпричастност към друг Бог. Момчето заспа в училищен двор завинаги, докато майка му и баща му печелят евро на гурбет в Германия. В Самоков един ученик получи подарък от „приятелите” си под формата на нож в гърба, а един друг ученик беше превъзпитан спрямо музикалните си предпочитания. Група момчета решиха да му набият в главата, че чалгата е правилната музика. Коледните страсти вече завладяват масово децата в Републиката ни, а дори още не е дошло времето на „мръсните” дни.
В „Страстите Христови” Мел Гибсън играе ролята на ръката, която първа забива гвоздей в кръста на Спасителя, за да каже пред света, че чувства Христос като постоянно убиван. Начинът на отбелязване на рождението на Сина божий през последните 20 години идва да докаже, че той вече не се ражда.
А на онези, които ще накичат с мерак елхата си, които ще отидат на ресторант, които се захласват по празничното настроение и които носят Коледа и духа й в сърцата си, ще припомня последните два куплета на “”Жалба по гургулицата на Бъч Бъчанън”:


...и нощ след нощ така сънува бъч бъчанън
додето не разбра че ще умре
кревата си на юг обърна и легна към небето с гръб
и върху гургулицата написа да го ровят към небето с гръб
и тук лежи с гръб към небето взрян в всичко що се спуска
и се качва в Мелъди люлка на отрепки дето:

гугутката заклаха изпекоха оглозгаха
и с ХРИСТИЯНСКИ УЖАС осъзнаха
че гледала ги е от блюдото
със спомени в очи