30 Jun 07  |  Забележителности

      Възраждането е българският Ренесанс, през тази, може би, най-важна за България епоха се наблюдава бурно развитие във всички сфери на живота за българина. Точно както Ренесанса, най-забележителните постижения по време на Възраждането са свързани с култура – литература, архитектура, образование и много други. Уникалността при развитието на културата ни през възрожденските времена се състои най-вече в самобитността й и българския й облик. Друга важна характерна черта за тази епохата е планината. Планината, която години наред е пазила от башибозушки посегателства и е давала, един вид, свобода на хората се превръща в основен фактор за тяхното развитие, усъвършенстване и забогатяване. Когато говорим за паметници на Възрожденската култура и тяхната връзка с планината, няма как да не споменем габровското село Боженци(Боженците). Началото му води болярката Божана, която след опустошаването на Търново бяга към Габровския балкан и намира убежище на мястото, в което днес се намира запазеното от ЮНЕСКО като паметник на културата село. Като деца на истинска аристократка, наследниците на тайното място бързо се залавят с търговия, най-вече на кожа, вълна, восък, пчелен мед и др. Така започнало развитието на село Боженци – с постоянно растящи капитали и скрито от пряка турска власт, за да изгради сегашния си образ. Паметник на възрожденската култура!
    По пътя от София за Габрово, вече приближавайки Севлиево, навсякъде ще задминавате махали, наредени къщи, най-много 10-15 на брой, като отделните махали са на близко разстояние една до друга. Като славянски катуни, които трябва да си сигнализират бързо при случай на опасност. В някои от тези махали има и все още хора, които живеят или които идват често до къщата си. Минавайки Габрово и навлизайки високо в планината към Боженци, ще видите, че подобни махали вече са се превърнали в села, намирайки се на по два-три километра едно от друго.
    Селото ни посрещна с традиционни къщи около калдъръмения си път. Традиционни за Средния Балкан и Габрово. Въпреки, че по-голямата част от Републиката вече можеше да се каже, че е посрещнала пролетта, в късните часове в Боженци е изключително студено, като в зима, а пътят на много места се оказва заледен. Цялото село представлява архитектурен резерват и е забранено на негова територия да се строят постройки, които влизат в противоречие с традиционните. Изпълнено е с вили, къщи за гости и малки хотелчета. Въпреки че беше почти полунощ, когато пристигнахме, голяма част от ресторантчетата все още работеха. За Боженци няма сезон, къщите и стаите са почти винаги заети. Селото е изцяло курортно, откъдето и да минете през деня ще бъдете посрещнати като турист, от които хората имат полза. Няма да намерите типични селски отношения, изкарване на стада с овце, крави и кози и хора копаещи градините си. Както в зоопарка няма да видите лъвове как гонят антилопи, така и в Боженци ще намерите единствено къщи, които играят ролята на животни в клетка. Уникална възрожденска архитектура, масово къщите са на два етажа, като навремето първият е бил използван за животни, а втория е оставен за хората. Няма да ви обяснявам за изключителната дърворезба по таваните, нито за изключително красивата трикорабна църква. Оставям на вас сами да се убедите в уникалността им. Няма как и да ви обясня за домашната баница в Боженци или за задължителното за габровско бяло сладко. Ние от bTOURISM.com сме на мнение, че задължителна реакция на туриста е да опита от местната кухня. В селото почти всяка къща е пригодена за вас. Със сателити, хващащи по 200 канала. Всичко е преобразувано в легла за гости и кухни, обслужващи единствено вас. Няма да видите красив, натурален селски живот или да се запознаете с уникалната миризма на тор, но голямото предимство е, че ще влезете във Възраждането. Възраждането, с всичките си чорбаджии, еснафи, майстори, калфи и целия му колорит.
   
    Боженци се намира на 15 километра от Габрово, непосредствено след Шипченския проход или на 201 километра от София в посока Русе, Варна.