16 Apr 08  |  Етнотуризъм

      “Цялата настръхвам като чуя ударите на тъпана и музиката от гайдата.” Маринела е от Русе и вече трета поредна година идва в село Българи, за да се включи в традиционните нестинарски игри в чест на светиите Константин и Елена. Ако бъдем честни, колкото и да не ни се иска, танцуването в огън и жарава не е български феномен. Не е феномен характерен само за село Българи на Балканите. Тук, в България, уникалността е в това, че е запазен толкова архаичен обичай, в който и общината и местните хора полагат усилия за неговото популяризиране. Получава се парадокс. Страната одържавява и сподпомага, на чисто политическо ниво, с цел печелене на пари от туризъм, обичай, който църквата не признава. Обичай, който за редица странични наблюдатели е езичество и който би бил нарекан от умерени италиански католици – содомия. Община Царево полага нужните грижи за него. Друга истина е, че за местните стари хора от село Българи вече няма истински нестинари, последните две носят името Злата и от седемдесетте години насам в странджанското село не са се раждали такива. Сегашните били позьори.
   Нека да не бъдем толкова критични към нещо толкова красиво и истинско. Покрай панаира и скъпите кебапчета, гръцката и сръбската музика, ключодържателите спайдърмен и шарените балони, все пак в Българи, а и в цяла Странджа, се усеща силата на древната традиция. Атмосферата на езическия обичай, който за нестинарите е един от истинските религиозни, архаичността на вярванията и смисловата натовареност на целия обред изпъкват въпреки всичко. Още от сутринта е задължително за всеки да присъства на заколването на жертвените агнета, от които по-късно се прави курбан. Въпреки варварщината, както биха го нарекли някои, присъствието е важно, за да се усети силата на жертвената кръв, грозно и болезнено, но нужно за благото на социума. Обредното колене е само една въвеждаща част, истинската атмосфера идва с музиката - тъпан и гайда повеждат шествие към лечебно аязмо, до което, като престол на Св. Константин в гората, е построен стар дървен параклис без таван и стени, от който той наблюдава децата на огъня. През целия ден острия звук на гайдата сякаш прониква в костите на всички и наистина усещаш присъствието на св. Константин в себе си. Музиката опиянява и предизвиква блажено отпускане. Може и да няма вече истински нестинари, но непосредствено преди смрачаване хванах Маринела за ръката – ти си ледена – казах й. А тя леко неразбираемо и с отвеян поглед отвърна, че от сутринта крайниците й започват да изстиват и желанието й да се хвърли в огъня все повече и повече се засилва. Ако все пак за нестинаря огънят е горещ, светията върви пред него в жарта и с небесна вода разчиства пътя за последователя си. Чудото се случва всяка година на трети юни в село Българи, на 17 километра от Царево в посока Малко Търново. Туристите са много и да се намери стая е малко вероятно, особено, ако тръгнете по-късно. Затова от btourism препоръчваме да отидете с палатка.
   Противоречивите впечатления ще ви уморят, наблюдението на самия танц върху огъня ще ви изтощи, защото много по-ясно ще видите гърбовете на блъскащите ви хора, в желанието си да минат напред, както и застаналите, току до краката на нестинарите, десетки оператори и фотографи. Все пак завладяващата мистична атмосфера дълго ще присъства в главата ви не като спомен, а като постоянно съществуваща мисъл в мозъка ви.



   Ако желаете повече информация за смисъла и същността на нестинарството, погледнете в раздел – мистика.